Вчера открихме паметник на загиналите във войните за национално обединение жители на Шейново. Бяхме обещали да дарим пари за този монумент и се радвам, че в крайна сметка успяхме да си изпълним обещанието, дадено преди години пред местна пенсионирана учителка, инициаторка за издигането на паметника. По-интересното е друго. Вчера беше Петковден. На този голям празник се навършват точно 111 години от битката при Люлебургас – Бунархисар по време на Балканската война, при която загиват една част мъжете на Шейново. Бях решил, че това е нарочно избран ден, но се оказа, че е съвпадение. Е, какво да кажа повече? Господ си знае работата.
Възраждане строи съвременна България, но и пази спомена за предците! Това далеч не е първият изграден от нас паметник, няма и да е последният. На него не пише имената на дарителите (а това са всички 37 депутати на Възраждане) и може би след време ще се забрави кой го е вдигнал. Но не това е нашата цел – важно е да се запазят имената на героите и паметта за тях. А що се отнася до нас, историята и нашите деца ще си дадат оценката за делата ни. И ако има за какво, ще бъдем запомнени и почитани!
Последвайте ни и в Телеграм
