„Голяма част от сигналите за нарушения на условията за дистанционна работа се потвърждават като те са основно за удължено работно време, неспазване на времето за почивки, неплащане на извънреден труд и недеклариран труд. Проверките се правят след подаден сигнал от работещите, а инспекторите на Главна инспекция по труда няма да влизат по домовете без да са поканени.“ Това заяви Благовест Кирилов, народен представител от БСП и зам.-председател на парламентарната комисия по електронно управление и информационни технологии, в ефира на предаването „Бизнес старт“.
„През 2020 г. шестнадесет от двадесет и седем сигнала са били потвърдени, а през 2021 г. са установени нарушения в двадесет от подадените двадесет и седем сигнала“, каза Кирилов, като в такива случаи инспекцията издава препоръки към работодателите. По думите му законодателството за правата на служителите в България трябва да влезе в 21-и век.
Според него в началото на пандемията тогавашното правителство не е взело нужните мерки да гарантира правата на служителите, работещи дистанционно, както на тези в офисите. „Предстои в България да бъде прието правото на служителите за изключване – работодателят да няма право да търси служителите извън регламентираното работно време и да иска полагането на извънреден труд – след приемането на директивата в ЕС. Следва ние бързо да реагираме и да я приемем и при нас – нормативната уредба не е променяна от 2011 г. насам“, обясни още Кирилов.
„Всеки един случай на злополука при дистанционна работа трябва да се разглежда поотделно, но трябва да важат същите права за трудови инциденти както и при работа в офиса“, заяви народният представител от БСП.
Според Кирилов служител не може да бъде санкцониран при спиране на интернет и невъзможност за изпълнение на служебните задължения, но трябва да се видят какви условия за работа е осигурил работодателят. „Неща като заплащане на ток или интернет, служебен лаптоп, също зависят от договорните взаимоотношения, но трябва да има същите условия на труд, каквито има и в офиса“, смята социалистът.
В коментар за предложението за увеличение на максималния осигурителен доход и възраженията на бизнеса за мярката, Кирилов заяви, че тепърва предстоят дискусиите за бюджета за 2022 г. „Трябва да имаме предвидима данъчна политика във всички сфери, за да останем привлекателни за бизнеса“, каза той и добави, че във време на криза може да се налагаг по-бързи промени.
„В рамките на месец се очаква да заработи обществен съвет към Комисията по електронно управление и информационни технологии, където ще може да се разискват подобни проблеми с всички заинтересовани страни“, съобщи той и допълни: „През следващите месеци предстои да се промени Закона за електронното управление, за да се включи рамката на новото министерство и разделянето на Държавна агенция „Електронно управление.“
По думите му трябва да се въведе реално електронно управление, което да не е само отчитане на проекти, а да има реален ефект, особено при осветляването на обществените поръчки.
„Трябва да има много по-голяма прозрачност какво се случва в обществените поръчки – няма как, когато има съмнение за изпълнението на дадена поръчка, тя да се приема от обществото“, заяви той.
Линк към новината на официалния сайт на БСП:
Последвайте ни и в Телеграм
