Пандемията като инструмент за преобразуване на човечеството
Коронавирусът създава впечатление за обичаен, тежък сезонен грип – не случайно геномът му е разшифрован именно от профилните научно-изследователски институти. Още повече, че ако се съди по тях, подобна инфекция е доста разпространена в Русия още от миналата есен, както е обичайно за сезонен грип.
Макар че възрастните хора са по-уязвими и заплашени от усложнения, това ни най-малко не отменя прилагането на необходимите предпазни мерки, като използване на маски, самоизолация, карантина и т.н., които заедно с повишеното внимание към заболяването, от страна на държавата и обществото, ще позволят съществено да се облекчат последствията от инфекцията.
Освен това истеричната реакция на правителствата, (с изключение на китайското, което изхожда явно от заплахата от използване на бактериологично оръжие или изтичане от лаборатория) по своята разрушителност вече значително превишава всичко, което човек може да си помисли. Например, при Азиатския грип през 1956-1958 г. г. загиват близо 2 млн. души, при Хонконгския грип от 1968-1969 г. г. умират един милион, включително 15 на сто от населението на Хонг Конг, но въпреки това никой не говори за самоизолация на страните и прекратяване на стопанската дейност.
Днес паниката около коронавируса се разпространи най-вече от правителствата и средствата за масова информация.
Без съмнение интензивността и разрушителността на тази паника (Колко му е вероятният банкрут на Италия) е предизвикана от дивотията както на съвременния Запад, така и на неговия елит. Унищожаване на реформите поради изпростяване на управлението, унищожаване на класическата система на образованието и отпадането на изискването обучаващите се да мислят, доведе на власт поколение от политици „инфлуенсъри“ и „млади технократи“, искрено невярващи в съществуването на реалността и не притежаващи дори минимални знания. И това е валидно не само за Запада. Рамо до рамо с бившия премиер на Полша, който беше убеден, че през Втората световна война хората са воювали с динозаврите, стоят и ръководителите в Москва, които по пазарни причини методично ликвидираха инфекциозните отделения и болници, заедно с лекарите.
Но много от фактите не могат да се обяснят само с деградацията на елита. Интересно защо охранените бюрократи от СЗО обявиха пандемия на коронавируса в момент, в който епидемиолгичния праг не беше преминат в нито една страна в света, с изключение на микроскопичната република Сан Марино.
Естествено, че паниката около коронавируса ще реши множество локални задачи. Медиците ще си върнат голяма част от загубения престиж и то не само в Русия. Бюрократите от СЗО ще получат финансиране, фармацевтичните компании за пореден път ще се позлатят, а светът ще забрави за истински смъртоносните заплахи, каквито са възможните глобални епидемии, предизвикани от устойчиви на антибиотици супер бактерии. В света на всеки 11 секунди един човек се заразява с тях и умира на всеки 15 минути. В САЩ от тях всяка година се заразяват по 3 млн. души и умират 35 хиляди, като тази тенденция нараства. На световно ниво коронавирусът е идеална маскировка и оправдание на обективно неизбежния разпад на глобалните пазари и потъването на света в глобална депресия. Сега действа вечното правило, че ако една катастрофа не можеш да я избегнеш, то трябва да я оглавиш и да я направиш управляема, така че да запазиш себе си и да ликвидираш конкурентите.
Поредното финансово напомпване на мускулите на американската икономика в края на 2019 г. видимо се изчерпа. Стана ясно, че още през първото тримесечие на 2020 г. фондовите пазари ще рухнат. Частично възстановяване ще има в края на пролетта и началото на лятото, а след последната битка, която ще дадат либералите на Тръмп на изборите, светът ще бъде хвърлен в глобална депресия. При това, към загниването и саморазрушаването на глобалните монополи, с което завършва преходът от индустриалните технологии към информационните, започнал през 1991 г. ще се насложат и още няколко дълбоки и по тази причина болезнено качествени прехода. Между тях най-значими са отмирането на капитализма и трансформацията на човека. Отмирането на капитализма е свързано с факта, че парите ще загубят сегашното си значение, отстъпвайки място на технологиите и, на първо място, на социалното инженерство, а в частност на социалните платформи, родили се от социалните мрежи и позволяващи да бъдат управлявани хората почти без насилие.
Хората, живеещи в „третата реалност“ на социалните платформи (първата е естествената среда, а втората е средата, създадена от материалните технологии), ще приемат свободно решения без никаква принуда, но самите тези решения, както и предпочитанията, вкусовете и до голяма степен емоциите на „Хора-3“ ще бъдат ясно детерминирани от ръководителите на платформите. Разбира се, пазарът няма да изчезне, но подобно на изчезването на насилието, като главен обществен инструмент, който е използвал феодала в епохата на феодализма, така и пазарът ще премине на втори план в сянката на социалните технологии.
Вторият важен преход на съвременността е трансформацията на човека. Информационните технологии направиха най-рентабилна от общодостъпните дейности трансформацията на човешкото съзнание. И човекът, след като през своята еволюция стана най-приспособимото към променящия се свят същество, вече 45 години се занимава с несвойствени за него и даже противоестествени занимания. Тоест с промяна на своето възприемане на света. Това ще промени драматично не само психиката, но и физиологията му. Преходът ще бъде продължителен и при това нелинеен, с което не са наясно адептите на биоинжинеринга, на сексуалните и други поведенчески девиации, а така също и на всички видове „толерасти“. Възможно е в даден момент общата деградация да прекъсне прехода, но засега ние безспорно сме свидетели на неговото начало. Новият свят още не е създаден, но той се формира около нас и даже в нас. Паниката около коронавируса форсира създаването на този свят до такава степен, че за него може да се говори вече съвсем конкретно.
Пътят към депресията
Потъването в глобална депресия въобще няма да бъде равномерно и праволинейно. Както и при предишната депресия през 1929-1932 г., сривът на фондовите пазари ще се сменя с частично възстановяване, предизвикващо у оцелелите спекуланти тръпки на еуфория, подгрявана самоотвержено от професионалните оптимисти в либералните университети и журналистите с промити мозъци. Но след всяко възстановяване ще следва нов спад, разоряващ даже и най-търпеливите спекуланти, повярвали, че поредното възстановяване е окончателно. Дефлационната спирала беше заложена още преди появата на коронавируса в Европа и тя само се задълбочи от наложените карантинни мерки, разкъсващи стопанските и технологични връзки. Сривът на пазарите мотивира кредиторите да искат поне частично погасяване или, в краен случай, предоговаряне на кредитите, поради обезценяването на залозите, а така също и поради рязкото „свиване“ на инвестиционната и като цяло на деловата активност на компаниите, целящи да намалят разходите си, което пък на свой ред предизвиква ново поевтиняване на акциите им.
От друга страна, лишените от работа и переспектива хора ограничават потреблението си, което на свой ред подкопава икономиката, води до закриване на производства и лишава от работа и новите работници. Всичко това съкращава бюджетните приходи и страните, които не са стабилни, увеличават дефицитите си. Възможностите на тези страни за заеми бързо се изчерпват и ангажиментите на елитите към техните избиратели, заедно с благосъстоянието на хората, изгарят в пламъците на хиперинфлацията. Единните световни пазари ще ускорят своя разпад, формирайки макрорегиони и валутни зони. Първоначално в зоните ще доминират долара и юана, а така също не е изключено и английската лира. Еврозоната сега все още има шанс да преживее фактическите банкрути на Италия и на най-крупната банка на Германия, но не толкова защото е стабилна, колкото от безизходица. Защото самите елити на съставящите я държави-членки просто са загубили способността да управляват собствените си валути. Русия може да създаде валутна зона на рублата, но само в случай, че се обърне от либерализма към разума и започне да модернизира икономиката и обществото си, за да спре стартиралия от Горбачов процес на тяхното разлагане.
Формирането на макрорегионите ще бъде сложен процес. Някои части в отделни страни и даже цели страни с едни от отраслите на своята икономика ще се окажат в един, а с други – в друг макрорегион. Изборът ще бъде дълъг и болезнен, съпроводен с разрушаване на отрасли, които не са необходими на по-силния регион. Някои страни, оказали се на границата между различни макрорегиони, ще бъдат поделени между тях. Някои части от външно цивилизовани днес страни ще се потопят в хаос, подобно на Сомалия и Украйна, тъй като няма да бъдат нужни на съответните макрорегиони. И накрая, някои макрорегиони ще загинат, а от друга страна ще се създадат нови.
Ключов въпрос за суверенитета ще бъде създаването на собствени, интегрирани социални платформи, позволяващи да се управляват техните потребители, както това се прави сега в Китай. Макрорегионите, които не успеят да създадат такива платформи, ще бъдат второстепенни и ще имат подчинено положение, тъй като техните жители ще се подчиняват не формалната власт в съответната страна, а на управляващите сигнали, транслирани през по-мощните социални платформи. Напълно суверенни ще бъдат само макрорегионите създали свои социални платформи, посредством които управляват конкретния регион. Днес такива страни са само САЩ и Китай. Междинно положение на потенциален суверенитет, но по всяка вероятност крайно неустойчиво, ще заемат макрорегионите, способни да създадат собствени социални мрежи, но нямащи необходимите умения да ги използват за управление и следователно да ги превърнат в социални платформи. В такова положение днес е Русия. В рамките на глобалната управляваща класа преизбирането на Тръмп ще ознаменува окончателното разбиване на спекулантите, свикнали да работят на единен глобален пазар и финансистите, свързани с реалния сектор, които се стремят да печелят на гърба на макрорегионите и връзките между тях. На следващ етап финансистите постепенно ще отстъпват пред създателите на социалните платформи и накрая ще минат изцяло под тяхно подчинение, когато тези платформи придобият самостоятелна икономическа активност.
Битката на патриотите
Разпадът на глобалните пазари ще лиши от жизнена среда и респективно от световна хегемония финансовите спекуланти и обслужващите ги либерали, тъй като те са по-силни от държавата само при наличието на глобален пазар. А на ниво макрорегион, спекулантите ще се окажат подчинени на местните власти, т.е. на патриотите, така както е станало и след Голямата депресия. Както и тогава, те ще се запазят като глобална сила опосредстваща взаимодействието между регионите. Но историческо съдържание ще придобие вече не борбата между тях и патриотите, както е сега, а борбата на патриотите помежду им. Едва в края на тази борба може да бъде постигната окончателна стабилност. Дотогава ще има много „нови Ялти“ и „нови Бретън Уудс“, които ще бъдат само междинни решения.
В различните патриотични формирования, за разлика от либералите, няма обединяващи сили, няма единно пространство, а комунистическата по дух идея за усъвършенстване на човека и на тази основа изграждане на нов свят, засега е прекалено слаба и няма значими носители. В стълкновенията на патриотичните сили от различните макрорегиони ключов фактор ще бъде способността да привлекат съюзници, макар и част от победените глобални либерали. Нито САЩ, нито Китай могат да създадат такова партньорство с либералите, поради стремежа си към световно господство. Освен това Тръмп не може да тръгне към съюз с тях, след като още е прясно политическото поражение, което им е нанесъл. А Си Цзинпин няма да се съгласи да бъде младши партньор, отначало на американския, а след това и на британския елит.
ЕС не е способен да бъде самостоятелен. Индия е пасивна, Япония е лишена от творчески дух, а Англия няма ресурсна база за реализация на своя стратегическа визия. Само Русия може много рязко и даже непропорционално на наличните си ресурси да повиши своето влияние след разгрома на глобалния либерален елит за сметка на парадоксален съюз с тях. Възможно е верността на президента Путин към либералните кланове да е предизвикана и от предчувствието за бъдещото изостряне на конкуренцията между нациите. Засега в бъдещия свят изглежда по-определено противопоставянето между САЩ и Китай, а Индия, Япония, Евросъюзът (вероятно след 2050 г., вече наречен „еврохалифат“) и Русия, в качеството си на второстепенна сила, ще играят ролята на сдържащи фактори в противопоставянето между двете велики сили.
Ново качество, след загуба на технологиите
Една от причините, поради които Глобалната депресия ще бъде по-страшна от Голямата е в това, че Голямата депресия завърши с война. Сегашната Глобална депресия ще поражда конфликти, но те не могат да доведат до нейното прекратяване. С Втората световна война приключи Голямата депресия, защото тази война обедини петте макрорегиона, САЩ, обединената от Хитлер Европа, Британската империя, СССР и японската зона, само в два такива: Западен и Съветски макрорегиони. Предизвиканото от това обединение разширяване на пазарите намали нивото на монополизъм във всеки един от останалите макрорегиони и позволи успешното им развитие в продължение на 45 години.
Сега Глобалната депресия е предизвикана от загниването на монополите не в един отделен макрорегион, а на глобално ниво. Нейната същност не е самото загниване, а разпадът на пазарите. И само след завършването на този разпад и оформянето на новите макрорегиони ще се появи възможност за тяхното обединение, което поради деградацията на производителните сили и загубата на много от технологиите, няма да позволи да се постигне такъв стоков обем на пазара, какъвто имаше преди началото на Глобалната депресия. Това е и една от причините, поради които пазарните отношения ще загубят своето първостепенно значение и при това състояние излизането от Глобалната депресия ще стане много бавно и на много ниско ниво на технологично (а значи и на социално) развитие, при това значително по-ниско от съществуващото в момента.
Причините за загуба на голяма част от технологиите са очевидни. Това са, разрушаването на сложните логистични вериги на доставки, свиване на пазарите, недостатъчното търсене в регионите, и то не само на стоки, активи и услуги насочени към подем в бъдеще, а и на такива, свързани със запазването на редица съвременни технологии. Формиралите се в периода на монополната логика завишени разходи, ще се окажат прекалено сложни и прекалено високи за много от макрорегионите. Това не означава, че ще бъде прекратен техническият прогрес, а по-скоро движението му ще стане по друг, по-икономичен път, обезпечаващ развитието на технологиите. Досега налагането на пазара на този клас технологии, отличаващ се със свръхпроизводителност, простота и ниска цена се блокираше както от държавата, поради заплаха за работните места, така и от монополите, като заплаха за техните свръх печалби. Рязкото отслабване на едните и другите след намаляването на търсенето, открива пътя за тези нови, икономични технологии и ги превръща в „златен ключ“ за развитие в бъдеще.
О, прекрасен стар свят!
Разбира се, депресията ще задълбочи и проблема с „излишните“ хора, предизвикан от свръхпроизводителността на информационните технологии. Разпадането на света на макрорегиони ще принуди последните да възстановят производството си, но търсенето на работна ръка ще бъде свито. Отначало причина за това ще бъде общото намаление на деловата активност и ликвидацията на цели сфери от различни дейности в икономиките, а след това от развитието на новите технологии. Започналият процес на ликвидация на средната класа, драматично ускорил кризата през 2008-2009 г. г. ще получи допълнително ускорение. Повсеместната липса на търсене ще стане важен ограничител на пазарните отношения, тъй като за да се избегне социална катастрофа, често ще се налага необходимите стоки и услуги да се произвеждат на по-ниски цени от тяхната себестойност, само и само да се запазят работните места или нивата на работните заплати. В тази ситуация хората ще се окажат крайно зависими от управляващите разумността системи, на които ще стане в буквалния смисъл на думата залог за оцеляване, а възможностите за прояви на самостоятелност и предприемчивост ще бъдат ограничени.
Глобалната депресия ще създаде свят, в който възможностите на всеки човек ще бъдат драматично „орязани“, в сравнение с тези от отиващото си съвремие. Това ще се дължи на ограничаването на възможността за продуктивна икономическа дейност и относително самостоятелно съществуване. Съвременното социално инженерство вече превърна реалността в информационна диктатура, обезпечаваща безпрекословно приемане и възторжено изпълнение от оглупелите маси в развитите страни на всякакви заповеди и указания. Паниката около коронавируса ще наложи повсеместното прилагане на разпорежданията на управляващите и в ежедневния живот на гражданите в развитите страни, където те вече няма да мислят, а само ще се подчиняват и изпълняват. Това ще бъде подобно на времето, когато след 11 септември 2001 г. „Патриотичния акт“ отмени демокрацията в САЩ. А сега паниката около коронавируса отмени даже струващите ни се неприкосновени човешки права. Вярно, че такива неща временно са необходими за справяне с епидемията, но изключителните мерки, които по-рано САЩ не прилагаше по подобен повод, въпреки че от обикновен грип умираха по 70000 човека годишно, вече промениха обществото и не е задължително след приключване на епидемията те да отпаднат. Като минимум, личният живот навсякъде , където са разпространени смартфоните, изчезна, тъй като контактите на заразеното лице спокойно може да се проследяват през неговия смартфон и смартфоните на хората, с които контактува. Вероятната реалност в Глобалната депресия, осъществявана чрез социалните платформи, ще се изразява в пълна информационна диктатура, която хората няма да възприемат като такава, защото нейните изисквания ще изглеждат като естествени, обективно обусловени и непреодолими фактори, аналогични на природните, каквато е например, смяната на годишните времена. Информационната диктатура ще доведе до социален регрес, своего рода компютърен феодализъм и новите „тъмни векове“ могат за дълго да бъдат компютърни.
Трябва сами да изградим светло бъдеще
Капитализмът, роден от чумата и маскиращ своето изчезване с коронавируса, може да предизвика не само деградацията на човечеството с чудовищни технологични катастрофи и намаляване на числеността поне няколко пъти, но и напредъка – преходът, макар и по изключително труден и несигурен начин, към комунизма.
В крайна сметка основата на съвременната технология и на целия живот е информацията, която по своята същност е неотменимо обществено благо. Опитът за нейното частно присвояване е обречен поради вътрешно несъответствие: както виждаме в примера за интелектуалната собственост, изродена като средство за злоупотреба с монополно положение, това води до блокиране на развитието и самоунищожението.
Дори началото на привеждане на социалните отношения в съответствие с информацията като основа на съвременното общество – ще премахне много проблеми и ще даде на обществото огромен стимул за нов кръг от напредък.
Но това, което някога се смяташе за признаци на комунизъм, вече е влязло твърдо в ежедневието ни: от изчезването на частната собственост (тя все още остава на национално ниво на бизнеса, но най-големите световни компании отдавна са собственост една на друга и всъщност са колективна собственост) и второстепенното значение на парите в сравнение с технологиите, преди да направите работата все по-креативна и да изтриете границата между свободното и работното време (макар и не така, както искате).
Маркс смята за условие за установяване на комунизма създаването на „вечни машини“, които не изискват жив човешки труд, за да функционират, а представителят на Уралската политологична школа Леонид Фишман обръща внимание на факта, че тяхното подобие (макар и, разбира се, недостатъчно и по-ниско) е съвременната информационна сфера. Вече тя се нуждае от жизнена работна ръка само за дребни ремонти и разработки и веднъж създадена, тя продължава да функционира с минимално „триене“, което с времето само ще намалее.
Важно е, че проблемът с „излишните хора“, „прекариатите“ съществува само в рамките на пазарните отношения, които обричат системата на управление до използване на хората – и то във все по-големи мащаби.
Ако човечеството може да започне да се развива не за печалба, а за своето усъвършенстване, то, както отбеляза представителят отново на Уралската политологична школа Дмитрий Давидов, ще се сблъска със сериозна липса на работни ръце, особено лекари и учители. Дори класическото образование и здравеопазването бяха насочени към формиране на много ограничена личност; превръщането на човешкото развитие в цел на обществото ще изисква многократно увеличаване на броя на специалистите и тяхната квалификация.
В резултат на това излишъкът от хората ще бъде заменен от дефицита им.
Да, проблемите, които не бяха решени от съветската цивилизация и които я унищожиха, остават отворени. Все още не знаем как да стимулираме личността към саморазвитие, но не и към деградацията (включително защото мозъкът е най-консумиращият енергия орган и рефлексите минимизират използването му в покой) и как най-общо да оценим развитието на личността (защото тя, за разлика от печалбата, е плашещо многостранна).
Следователно, вероятно в началото ще бъдем изправени пред „дигитален феодализъм“, основан на технологична и информационна рента – и вероятно това ще отнеме цялото време на глобалната депресия. Но изходът от него ще изисква всъщност практическото изграждане на комунизма. И тези, които живеят днес, ще трябва да направят това, независимо колко бихме искали да разширим нашия рай на дивана с бира пред телевизора.
Но на бирата, и на дивана, и дори на телевизора не им остава много дълго време.
Съветският съюз беше победен, защото беше същата репетиция към комунизма както Венеция и Генуа към капитализма.
Първата палачинка излезе на бучки, но тестото отново се вдига и тиганът остава горещ.
И основното за нас е да не готвим прекалено пикантно ястие.
Превод: В. Сергеев
Поглед инфо
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
