Европарламентът осъди съдебния тормоз над журналистите

С 444 гласа при 48 „против“ и 75 „въздържали се“ Европейският парламент прие вчера резолюция срещу „неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество“. Всички участвали в гласуването български евродепутати я подкрепиха, с изключение на седмина отсъстващи и Ангел Джамбазки от ВМРО, който се въздържа.

Резолюцията се противопоставя на ширещата се практика правителствени лица и заможни персони да преследват чрез съда журналисти заради техни публикации, за да ги принудят да си наложат автоцензура. Един от посочените примери е убитата през 2017 г. малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция, срещу която до последно са били водени 47 граждански и наказателни дела заради нейните разкрития срещу корупцията и мафията. Финансовите последици от тези дела сега са се стоварили върху нейните наследници.

Евродепутатите поискаха от Европейската комисия да предложи законодателни мерки за защита на журналистите от целенасочен съдебен тормоз, чиято цел е да се потисне свободата на словото. От изказалите се в сряда 30 оратори само пратеникът на ВМРО Ангел Джамбазки изрази скептицизъм към европейската защита на медиите, като каза: „Как да определим кой е журналист и кой може да говори каквото си иска, без да носи отговорност?“

В приетия незаконодателен текст се посочва, че „през последните години журналистите и работещите в медиите лица в Европа и чужбина все по-често биват заплашвани, нападани физически и убивани поради своята работа, особено когато тя е съсредоточена върху злоупотребата с власт, корупцията, нарушаването на основните правата и престъпните дейности“. Подбертава се, че „ефективното упражняване на свободата на изразяване на мнение налага набор от положителни мерки за защита на журналистите, включително за защита на живота и за разследване на убийствата, както и за ефективна защита на техните източници“. Отбелязва се, че „тези заплахи са не само от насилствен характер, но че сплашването на журналисти произтича и от правен, политически, социокултурен и икономически натиск“.

Сред забелязаните злоупотреби със съд са посочени следните практики: „Завеждането на множество дела срещу едно и също лице, свързани с един и същ предмет, което означава, че по всички тях трябва да бъде осигурена защита и да се действа едновременно и успоредно от едно и също лице, което увеличава непропорционално разходите; искове за клевета, която все още представлява престъпление в повечето държави членки (включително и в България – б.р.), и  жертвите се оказват изправени пред обвинения за престъпление, като същевременно биват съдени за гражданска отговорност, за която се твърди, че е свързана със същото поведение“ и пр. В съдилищата се подават жалби „умишлено с намерението да се оскъпи, проточи и усложни съдебният процес за ответниците, включително чрез сплашване и изчерпване на финансовите и психологическите ресурси на онези, срещу които са насочени“. Много често такива дела се предизвикват от „публични органи или техни доверени лица, например финансирани от държавата медии, финансирани от държавата НПО или държавни дружества“, което означава, че с обществени средства се отнема правото на обществото да знае какво правят властите. „Медийният плурализъм и медийното многообразие са изложени на риск, когато самото съществуване на малките медийни доставчици е засегнато от умишлената заплаха от причиняване на несъразмерни вреди от страна на ищците“, пише в документа. Така се „подкопават правото на ефективен достъп до правосъдие за жертвите на делата, а съответно и принципите на правовата държава“, това „представлява злоупотреба със съдебните системи и правните рамки на държавите членки“.

Жертвите или потенциалните жертви на злонамерени дела получават понастоящем финансова и психологическа помощ единствено от други колеги, които са се сблъсквали с подобни съдебни производства, признава Европарламентът. „Макар похвална, тази помощ е недостатъчна и трябва да бъдат въведени допълнителни мерки“, смята той. Досега никоя държава в ЕС не е приела специално законодателство за осигуряване на защита срещу подобни дела за разлика от САЩ, Канада и Австралия, които са дадени за пример. По тази причина ЕП „призовава Еврокомисията да представи предложения за обвързващо законодателство на ЕС относно общи и ефективни защитни мерки за жертвите на злонамерени съдебни дела в целия Съюз, включително чрез директива, която да установи минимални стандарти за защита“. Също така се настоява ЕК да изработи „защитни мерки за лицата, които разследват и докладват въпроси от обществен интерес“ (източниците на информация за медиите).

Във връзка с това ЕП „настоятелно призовава Еврокомисията да представи предложение за противодействие, например правила за прекратяване на ранен етап на злонамерени дела (…) с подходящи санкции, като гражданскоправни санкции или административни глоби, разглеждане на мотиви с цел злоупотреба, разходи и вреди, претърпени от жертвата (икономически, свързани с доброто име, психологически или други)“. По-специално ще трябва „да се изисква ищецът да обоснове защо искът не представлява злоупотреба, като се изиска поемането на съдебните разходи за производствата от ищеца и се предостави правна и финансова подкрепа на ответника“.

Евродепутатите подкрепиха призива на Съвета на Европа да се декриминализира клеветата, като се извади от наказателните кодекси на 23 държави в ЕС, където все още фигурира, и да  само чрез граждански дела. 

НАГЛЕДЕН ПРИМЕР

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подаде съдебен иск срещу консервативния гръцки всекидневник „Димократиа“ заради заглавие на първа страница отпреди една година. В иска се настоява за лишаване от свобода до пет години за четирима високопоставени служители на вестника „за обида на президента“, пише сайтът Keep Talking Greece, цитиран от БГНЕС.

Искът на Ердоган е насочен срещу директора на вестника, главния редактор, който е написал статията, и двама заместник-главни редактори, се казва в изявление на изданието. Ердоган иска затвор за четиримата в Турция.

Причината за това съдебно дело е заглавието от 18 септември 2020 г. „Siktir Git, Mr Erdogan“ (Майната ти, г-н Ердоган – бел.ред.), което изразява възмущението на мнозинството гърци от поредицата обидни изказвания както от страна на самия Ердоган, така и от неговите министри или съветници по време на незаконните морски сондажи, извършени от кораба „Орудж Реис”. Прокуратурата в Анкара обвинява четиримата гръцки журналисти в „престъплението обида на президента“ по член 299 от турския Наказателен кодекс, „който е отхвърлен от Съда на Европейския съюз и е основният правен инструмент за унищожаване на противниците на г-н Ердоган“, отбелязва изданието.

СЕГА

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram