Правя поста си публичен, защото считам, че въпросното лице трябва да бъде показано! Снощи бях свидетел на явлението „отказ от правосъдие“ /не, че е рядкост в днешно време, напротив – изпълнението на служебни задължения, това, за което ти се плаща, е изключение/. Казусът е следния: Джебчийска кражба в голям хипермаркет. Информацията за охранителната фирма е строго секретна – фирмена политика 
и, разбира се, не допускат простосмъртните да гледат записите, за да се уверят в казаното от служителите, не, че не им вярваме, ама все пак – око да види – ръка да пипне….. Прощавайте, драги охранители, но тая особени подозрения в искреността ви. Следва сигнал на 112 с описание на случая и молба да бъде изпратен полицейски патрул, който да извърши необходимото за запазването и изземването на записите от охранителните камери /на униформените полицаи, не им е забранено да го правят, само трябва да знаят и да искат. Е, и да могат/. След половин час идва заветният патрул и след разговор с охранителите започват да убеждават пострадалите, че портмоне на записите не се вижда, виждали се само пари. За сведение – ако се виждат пари, няма начин да не се вижда портмоне, защото парите се вадят от портмонето. В крайна сметка записи не са иззети, вероятно не са и запазени. Понеже гледам много филми, особено Хорейшио, няма да се учудя да се произведе проблем с тях и въобще да изчезнат /в този случай, да ме прощават охранителите, това ще бъде извън тяхната компетентност, нещастно стечение на обстоятелствата/. Следващата стъпка на патрула е да снемат сведение на място, без обаче да има подадено заявление, жалба, сигнали или каквото и да било друго в полицията. Логично възниква въпросът как ще бъде оформено това заявление впоследствие? Сещам се за няколко начина, но нито един от тях не включва завеждането в регистър ЗМ, което би вдигнало процентът на престъпността в РУ-Казанлък, от което статистиката няма нужда, но да се върнем към казуса. Действията на пострадалите са съпроводени с компетентни обяснения от представителите на полицията как нищо няма да излезе от цялата работа и само ще си загубят времето. По мое настояване пострадалите посещават приемната на РУ – Казанлък с идеята да пуснат жалба, към която резонно да бъде прикрепено хвърчащото в пространството сведение, ако последното междувременно не е станало част от съдържанието на някое от кошчетата за смет около хипермаркета. На входа на достолепната институция пострадалите са посрещнати от лице, представящо се за част от ОДЧ – Казанлък, който вече е информиран за случая. Вместо да си свърши работата така, както повелява моралът на първо място, а след това и ЗМВР, ППЗМВР, Етичния кодекс и всички останали на опашката, той ги посреща враждебно настроен, и вече решил случай, за който още не е чул. След като разбира, че пострадалите искат да пуснат жалба, в който изрично посочват какви действия искат да бъдат извършени, униформеният служител на МВР, призван да защитава правата на гражданите, рязко се почувства засегнат от това как някой ще му казва какво и как да го прави /той много добре си знае/ и се обръща в атака с обвинения към пострадалите, че сами са си виновни и че нищо няма да излезе от жалбата, а за откраднатата им сума трябва да пият една студена вода и въобще кои са те и кой смее да му дава акъл въобще? Лицето, представило се за част от ОДЧ, отказва да се легитимира със служебна карта, но се представя като Пламен Колев. Да, правилно сте прочели – в сградата на РУ отказва да се легитимира със служебна карта при нарочно поискване, което е длъжен да стори. На въпрос от моя страна на какво основание отказва да се легитимира, отговор не получих /не съм достойна явно/. Отново по мое настояване пострадалите отново се връщат в РУ с инструкции. Видимо ядосан, на вратата на РУ ги посреща лицето, представило се за Пламен Колев и предложение да пуснат жалба, но са предварително обвинени, че ще пишат лъжи и този, който им дава акъл, явно нищо не разбира от полицейска работа /така е – който ме познава, знае, че аз наистина нищо не разбирам от полицейска работа/ За капак пострадалите са наречени „Тъпи парчета“, след което служителят с призвание в услуга на обществото и защита на неговите права най-безцеремонно се врътва и влиза в РУ. След преминалите упражнени яв реторика отново по мое настояване пострадалите си тръгват от РУ, защото разговорите с „умното парче“ са предварително обречени, а работата, която ще свърши евентуално, мирише на л…..а.
Това беше един опит да бъде разкрито лицето на днешната полиция, за доверието на гражданите в полицията или защо полицията отчита спад на престъпността. И нагледно обяснява защо има вицове за полицаи.
Господа милиционери, /полицаите са друга бира, те не участват тук. Имам много приятели сред тях, които са истински полицаи, но този, с който се сблъсках, няма нищо общо с тях/, картата в джоба не ви прави богопомазани и всевластни. Трябва добре да запомните, че вие сте в услуга на гражданите и не сте над тях. За това теб, представителю на ОДЧ – РУ- Казанлък, ще гоня до дупка, за да се научиш как да се държиш с гражданите, пък било то и деца – на тях дължиш същото уважение. И си поставен там, че за да криеш престъпления, а за да ги разкриваш, знаеш ли го това?
И тъй като от собствен опит знам как се случват нещата в МВР /т.е. – не се случват или, ако се случат, е с кански мъки/ и не вярвам, че ще бъдеш справедливо наказан, ще те разнасям из цялата социална мрежа, за да те видят всички що за стока си – който трябва, ще те познае.
А, и да ти кажа да си приготвиш кофата с мастило, защото ще ти трябва.
Към Началника на РУ – Казанлък: Уважаеми господин началник, нямате нужда от подобни служители, които уронват престижа на полицията и петнят службата. За съжаление имам горчив опит с подчиненото Ви районно управление и считам, че това няма да бъде последният подобен случай.
Докато търпим подобни „умни парчета“, нищо няма да се случва така, както трябва. Аз имам органическа непоносимост към подобни личности и няма да проявявам търпимост към тях. И никой не бива да проявява такава!
Христина Митева
Последвайте ни и в Телеграм
