През 1959 г., когато циментирали Колодрума в Казанлък, Балканския шампион бил контрольор на обществени начала
Цвятко Георгиев, или както го наричаше цял град – Бай Цвятко, е първият казанлъшки шампион в спортната история на Града на розите. На 28 февруари 2004 г. той се оттегли от земния живот. Отиде си на 92 години.
Спортът, споделяше бай Цвятко, е рецептата му за дълголетие. Но имаше и друга: „Свикнал съм да вечерям с кисело мляко /половин буркан/ с 2-3 препечени филийки”, разказваше ветеранът. “Това ми е вечерята… Сутрин закусвам задължително половин литър прясно мляко или чай със сирене, маслини и мед.”
От октомври 1932 г. роденият в с.Сталево, Първомайско, 18-годишен младок постъпва на работа в ДВФ – Казанлък /сега “Арсенал”/ като сирак от войната. От далечната 1935 г. със закупения от завода английски велосипед “Ралей” бай Цвятко жъне успехи с първия си треньор Цветан Гърдев /Гърдито/
“10 години бях универсален колоездач! Спечелих Балканиадата в Букурещ /23-30 май 1940 г./ на “бързина” и “шосе”, а след 7 години “на писта” в София отново съм балкански шампион. Печелил съм и Обиколката на Витоша, и Четириетапното състезание Варна – София, два пъти сам златен медалист на колокрос, бягах на “бързина” и “издръжливост”, сподели приживе той три години преди да ни напусне.
С Протоколно решение No 5/1 от 8 септември 1964 г. на Централният съвет на българския съюз за физическа култура и спорт Цвятко Георгиев е удостоен със званието “Заслужил майстор на спорта” и е отличен със златен медал “За особени заслуги”.
През 1989 година по случай 100 години българско колоездене е сред десетте най-добри за всички времена.
За двадесет години от 1933 до 1953 г. ,бай Цвятко печели купища медали, купи, признание.
На едно от състезанията в София стартът дава борецът Дан Колов, а Цвятко се връща в Казанлък, освен с купата и с литър одеколон, 10 килограма “Смядовска луканка” и 15 хиляди лева.
От 1948 година е почетен гражданин на Казанлък.
“Много от колегите ми подхвърляха, че този или онзи не ме уважава.Така е, щото на състезания в Югославия, Унгария или Румъния, както и в България, не ги пусках пред себе си,” спомня си Цвятко през 2004 г. “На едно от състезанията във Варна, за да помогна на Къньо Джамбазов, паднах встрани. Усетих болка, тъй като кормилото бе проболо стомаха ми, но продължих”.
За Града на розите Балканският шампион бе популярен и с ателието си за поправка на велосипеди, намирал се на ул.“Скобелев“.
“Затворих дюкяна само през 1959 г., когато циментирахме колодрума. Тогава бях контрольор на обществени начала. А сега колоезденето ни загива, защото условия няма. Всичките ни асове са в чужбина – Португалия, Франция”, казваше с тъга Бай Цвятко.
Краси Ганев
Последвайте ни и в Телеграм
