Големи вълнения се разгарят в Казанлък през лятото на 1931 г. Разправията е заради черешите от Държавния овощен разсадник в Града на розите.
В бр. 167 на излизащия тогава вестник „Казанлъшка искра“ се коментира, че по думите на гражданите, черешите се продавали на „познати, приятели, чорбаджии, видни партизани, дами и др. С една дума вършели се лични предпочитания и фаворизация“.
Защо всичко това така изправя казанлъчани на нокти?!
Проблемът бил, че във въпросния разсадник имало всичко на всичко около 30 плодни черешови дървета. Преди 90 години, когато се развиват въпросните разпри, те дали задоволително плод, той като били пръскани навреме и изобщо били положени нужните агротехнически грижи за тях.
Добре, обаче по преценка на стажант агронома от опитното поле в Казанлък Ст. Стойнов, автор на дописката в старата газета, реколтата била не повече от 1500 кг – т.е. средно от дръвче по около 50 кг череши. А пък в същото време, в онези години жителите на града наброявали 13 хиляди или около 2500 семейства.
Както и да се направят сметките, излиза, че фамилия се падат по една шепа от вкусния плод. Затова господинът стажант агроном предлага черешите да се дадат на търг.
„Тогава и вълкът ще бъде сит, и агнето цяло“ – дълбокомислено обобщава Стойнов и слага край на публикацията.
В случая, едва ли всеки казанлъчанин е щял да остане сит, а и кое точно е щяло да остане цяло, не е ясно. Както не се знае дали някой се е вслушал в иновативното му предложение и изобщо как е завършила сръднята за казанлъшките череши, следващите броеве на изданието мълчат…
ИзточникМ Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
