Трудоваци блъскали с чукове кофража на Бузлуджа

На генерал Делчо Делчев, командвал Старозагорската строителна дивизия, е поверено изграждането на Дома-паметник на Бузлуджа. То започва в началото на 1974 г., когато в дъл­бокия сняг издиг­нали чер­вено знаме на върха.

Ген. Делчев пише през ноем­ври 1981 г. на страниците на в. „Трудово дело“ пише : „На 28 януари 1974 г. в дъл­бокия сняг бяха забити жалони и бе издиг­нато чер­вено знаме. Така започна строежът на Дом-паметника на пар­тията. Заредиха се дни, месеци и години на упорита работа. Тежка и отговорна бе пос­тавената задача в онези зимни дни — да се отлеят 15 000 куб. м бетон, да се вложат 2 000 тона стомана и да се мон­тират 14 стоманени въжета с диаметър 60 мм. За пет денонощия неп­рекъс­нат труд тряб­ваше да бъде отлят бетонът на нап­рег­натия пръс­тен — кон­с­т­рук­цията, на която щеше да се държи цялата сграда. Но арматурата на този пръс­тен беше тол­кова гъста, че виб­раторите не можеха да работят. И за да дос­тигне плас­тич­ният бетон до дъното на коф­ража, наложи се коман­дирите и бой­ците да удрят с дър­вени чукове по коф­ража стотици пъти. Тази трудна и сложна операция беше завър­шена успешно“.

Домът– памет­ник е отк­рит от Тодор Жив­ков на 23 август 1981 г. по време на тър­жес­т­вата, пос­ветени на 90 — годиш­нината от съз­даването на Бъл­гар­ска комунис­тическа пар­тия.

Сградата се със­тои от куполна зала и 70-метров пилон. На върха на пилона са мон­тирани две петолъчки с височина 12 метра. Тър­жес­т­вената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м. и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв. м. Мозай­ките пресъз­дават бор­бите на БКП и изг­раж­дането на социалис­тичес­кото общес­тво. В коридора около залата има 14 ком­позиции, които отразяват мир­ния труд. Художес­т­веното офор­м­ление на памет­ника отнема 18 месеца и в него взимат учас­тие над 60 творци, между които Димитър Киров, Величко Минеков и Вален­тин Стар­чев. Трите стъл­бища в дома били украсени с ком­позиции от бяло крис­тално стъкло, изработени от чеш­кия скул­п­тор Станис­лав Либен­ски.

През 1992 г. памет­никът е одър­жавен по Закона за одър­жавяването на имущес­т­вото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкър­т­ват се мозайки, орнаменти и други елементи от кон­с­т­рук­цията на памет­ника. Умиш­лено са унищожени мозаеч­ните пор­т­рети на Люд­мила Жив­кова и Тодор Жив­ков. Огром­ната петолъчка е обс­т­рел­вана с огнес­т­релно оръжие, смятайки, че е изг­радена от рубини.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram