На Петровден в далечната 1901 г. отваря врати казанлъшкият музей „Искра“, наричан тогава Музей за старини и изкуства. Негови създатели са Петър Топузов и Иван Енчев-Видю. Вторият се погрижил да постави началото на художествената сбирка, прераснала в галерия.
В интервю на един от най-видните казанлъчани по онова време Стефан Попвасилев, дадено през 70-те години на Стефан Саранеделчев и публикувано в 1 бр. на списание „Кула“ за тази година, Попвасилев си спомня: „Създаването на музея също е негова (на Петър Топузов, бел.ред) инициатива., но го напълнил с всевъзможни неща през времето, когато му бе уредник. Сложил например препарирано агне с три глави. Наистина рядък биологически факт, но подходящ за биологически, а не за исторически музей. Идва изтъкнатият наш историк и изкуствовед Андрей Протич. Отива да види музея. Още с влизането вместо да види, както очаква, някои исторически паметници, зърнал агнето. „Какво е това агне, бе Топузов? бързо го махай!“. Но за още по-голям свой ужас зърнал до него в една тава с изсушени изпражнения от мечка със съответен обяснителен текст. Такъв си беше бай Петър“.
Попвасилев уточнява още за пенсионирания подпоручик: „Беше сприхав и, общо-взето, простичък човечец, но държеше много на Казанлък“.
По инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев – Видю е образувана първата извънстолична художествена сбирка в България. Благодарение на неуморните усилия и настойчивите покани на Видю към свои колеги от Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в годините от 1902 до 1906-а в колекцията на институцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайлов и др.
Навярно именно този факт допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. Тук са родени много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство.
Последвайте ни и в Телеграм
