Голям стъклен буркан с пиявици, поставен пред бръснарницата в някогашния Казанлък, рекламирал, че в берберницата, освен лустро, се предлагали и някои „медицински“ услуги.
От спомените на Петко Китипов става ясно, че бръснарският дюкян в Казанлък в началото на миналия век се намирал в южната част на днешната улица „Искра“, почти до мегдана, наричан тогава „Кюлбоклук“. Бръснарят, облечен в бяла престилка, с часове дремел пред дюкяна си. А досам бръснарницата била известната Козльова аптека, наричана по името на дошлия от Лясково управител. Над вратата на аптеката се виждала фирма:
Аптека „Надежда“
на Богдан Бояджиев,
управител: Цани Козлев
Аптеката била отворена всеки ден. Козлев живеел на горния етаж и това улеснявало обслужването.
„Заради пазара във вторничен ден в Казанлък се струпвали много хора. Тогава навалицата в аптеката била най-голяма, защото в пазарния ден и тримата градски лекари приемали пациенти в домовете си. След прегледа всички бързали с рецепта към аптеката“, пише Людмила П.Китипова-Попова.
Бръснарският дюкян, за разлика от аптеката, нямала фирма. Достатъчно било заинтересованите да видят отдалеч, че високо над вратата виси бръснарски леген. Привличала вниманието особената му форма – една извивка, предназначена да влезе вратът на клиента. Друг белег на бръснарския дюкян бил поставеният до прозореца, също да се вижда отдалеч, голям стъклен буркан, пълен с пиявици. От тази реклама ставало ясно, че тук, освен другото, се лекува и сългън, както тогава се казвало на високото кръвно налягане.
В делничен ден рядко влизал мъж да се бръсне или подстригва. Клиентите се струпвали вечерно време, а най-много в събота. Тогава светело до късно. Мъжете се бръснели и „бистрели“ политиката.
Последвайте ни и в Телеграм
