На 4 септември 1956 г. в бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ е публикувана информация по повод една година от пускането в експлоатация на язовир Копринка.
Строителството на язовира започва през 1947 г. и продължава седем години. Изкопната работа на язовирната стена и на главния канал започват през 1947 г. при с. Копринка, край Казанлък. Проектанти на стената са инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а на двата главни канала инж. Разсолков. Ръководител на строителството първоначално е инж. Павел Димов, а по-късно инж. Георги Георгиев.
През 1950 -1951 г. се работи по тунелите. Строителството на язовирната стена приключва през 1953 г. с извършени 175 000 кубически метра зидария и 40 000 кубически метра бетон. На 7 ноември 1954 г. водите на Тунджа, събрани в язовирното езеро, са пуснати по главния канал. На 4 декември същата година е пусната подязовирната централа – ВЕЦ Копринка“. На 5 май 1955 г. започва да протича вода от хидровъзела за редовно напояване. На 1 септември 1955 г. се задвижват и турбините на другата водноелектрическа централа на главния канал – ВЕЦ “Стара Загора”. Хидровъзелът е открит официално на 6 септември 1955 г.
В бюлетина “Вътрешна информация” на БТА четем по повод първата годишнина от пускането в експлоатация на язовира:
Една година от пускането на язовир “Георги Димитров” в редовна експлоатация
Казанлък, 4 септември 1956 г. /БТА/ През годините на народната власт в околията израснаха големи социалистически строежи. Край село Николаево извисиха снага корпусите на Електропорцелановия завод “Ленин”, а в долината на река Тунджа се ширнаха водите на язовир “Георги Димитров”.
На 6 септември се навършва една година от пускането на язовира в редовна експлоатация. През това време неговите води въртяха турбините на две електрически централи и носеха живителна влага на стотици хиляди декари земя в плодородното казанлъшко поле и равното Загоре. Само в околията през това лято бе напоявана повече от 35 000 декара площ, от която бе получено двойно повече пшеница, слънчоглед, захарно цвекло, дини, зеленчуци и други. Водноелектрическата централа “Георги Димитров” произведе за този период милиони киловат-часа електрическа енергия, достатъчна да движи непрекъснато машините на седем големи завода. В чест на Девети септември колективът на електрическата централа изпълни годишния си план и от вчера произвежда електроенергия за 1957 година. Реализирани са 166 000 лева свръхпланови икономии от поевтиняване на електрическата енергия. Повече от 60 милиона киловатчаса електроенергия произведе и колективът на водноелектрическата централа “Стара Загора”.
Край бреговете на язовирното езеро прекарват неделната си почивка хиляди работници и служители. От ранна пролет до късна есен тук идват на посещение и голям брой екскурзианти от различните краища на родината.
В бюлетина “Вътрешна информация” на БТА обширно са отразени през годините строителните дейности при изграждането на язовира:
Широкото строителство на язовир “Георги Димитров”
Язовир “Георги Димитров”, 6 март 1952 г. /БТА/ През тази година работниците и ръководителите строители на язовира гигант “Георги Димитров” разгръщат широко строителство за изпълнение и преизпълнение на строителните планове, които са два пъти и половина по-големи от миналата година. Още от началото на годината, въпреки неблагоприятното време по строителните обекти на язовира започнаха работа стотици строители, дошли от различни краища на страната. Много от тях дойдоха направо от завършения през миналата година първи републикански язовир “Васил Коларов”.
Голяма част от строителите на язовира работят с ентусиазъм по изграждането на язовирната стена на широк фронт при широчина около 100 метра и дължина около 400 метра. Майсторите и работниците извършиха суха каменна застилка с големи блокове камъни, изливат денонощно стотици кубици бетон и оформят изпускателния канал от язовирната стена. Повече от десет изкопчийски бригади работят по изкопите на преливника и в крилата на стената.
Само за първите два месеца на тази година строителите на язовирната стена направиха повече от 6000 куб. метра суха зидария, изляха повече от 2000 куб. метра бетон, направиха над 8000 куб. метра изкоп.
Значителни успехи в изпълнението на строителните норми за отделните видове работа постигнаха кофражистката бригада на Енчо Мечкаров, зидарската бригада на Захари Лалев, бетонджийската бригада на Христо Христов и изкопчийските бригади на Димитър Загорски, Али Лещаров и Сали Юнузов.
Наред с изграждането на язовирната стена от началото на годината започна и се извършва с успех строежът на водна електрическа централа. Стотици строители работят и по изграждането на главния силов канал, дълъг 26 км. Този канал ще отвежда водите, използвани от подязовирната централа до първия тунел, където, след като преминат и през останалите три тунела, ще задвижат мощните турбини на втора централа над Стара Загора, а после ще напояват старозагорското поле. Досега строителите на главния канал са подготвили за облицоване повече от 12 км от канала и са облицовали над 4 км.
Всеки ден миньорите и бетонджиите, строители на тунелите, навлизат все по-дълбоко в недрата на Средна гора. Досега са пробити повече от 7000 метра тунели, като първият тунел, дълъг 6380 метра, атакуван от двете страни, е пробит и облицован в продължение на повече от 3000 метра.
***
На строежа на язовир “Георги Димитров”
Язовир “Георги Димитров”, 5 септември 1953 г. /БТА/ На строежа на язовирната стена все по-силно се разгаря преддеветосептемврийското съревнование. Денонощно в долината на Тунджа се носи мощната песен на труда. Щом слънцето се скрие над синкавите върхове на Балкана, стотици електрически крушки осветяват строителните площадки. Под коравите ръце на строителите, язовирната стена все по-високо изправя величествената си снага между двата ската на коритото на река Тунджа.
От 1 до 4 септември зидарите на Христо Узунчев и Захари Лалев направиха повече от 400 куб. метра суха и бетонна зидария свръх плана. В дните пред великия Празник на свободата, работниците от комплексната бригада на Мишо Пеев изпълняват по две норми на ден. Сега те правят кофража на зъба в най-тесния строителен участък на стената. Усилено работят и сондьорските бригади. На 2 септември те изпълниха плана си 125%, а бригадата на Кънчо Коцев – 455%. С жар работят и бетонджийските бригади. Бригадата на Ангел Монов изпълни плана си 158%, а тази на Продан Кирчев – 154%.
***
На строежа на язовир “Георги Димитров”
Язовир “Георги Димитров”, 1 септември 1954 г. /БТА/ Радостни са дните пред Девети септември на язовир “Георги Димитров”. Стотиците строители с чувство на гордост ще посрещнат най-хубавия, най-великия ден – Деня на свободата. Те издигнаха величествената снага на язовирната стена, под която се белее красивата сграда на електроцентралата. В съревнование за нови успехи през август строителите завършиха редица обекти. Направен е енергоунищожителят и сега се изгражда третото стъпало на преливника. След упорит труд бе завършена дигата в лявото крило на стената. Бетонджиите от колектива на Иван Бакарски заливат последните блокове от свода на най-горната ревизионна галерия и едновременно с това изграждат железобетонната броня на язовирната стена. През изтеклия месец те заляха 37 блока от бронята — 17 повече, отколкото през юли. Успехи отбелязват и бригадите на Стойно Цоневски и Марин Пъчев, които полагат изолацията на стената.
***
Завършен е още един обект от системата на язовир “Георги Димитров”
Стара Загора, 2 септември 1954 г. /БТА/ След като преминат по тунела през Средна гора, водите на язовир “Георги Димитров” навлизат в открит канал. В края на май на строежа на канала дойдоха трудослужащи от поделението, в което служи офицерът Георги Марков, за да довършат изкопните работи и облицовката на канала. След тримесечен упорит труд, днес обектът бе завършен.
***
На язовир “Георги Димитров”
Язовир “Георги Димитров”, 13 септември 1954 г. /БТА/ След тържественото честване на Деня на свободата, строителите с нови сили разгоряха съревнованието за довършването на язовирната стена. На 12 септември сондьорът Искрю Георгиев направи вместо четири, 10 метра сондаж. Същия ден същия ден бригадата на Стойно Цоневски положи 16 кв. метра изолация повече от заплануваното, а кофражистите на Антон Филипов изпълниха плана си 133%. От вчера зидарите на Захари Лалев започнаха облицовката на земно-насипната дига в лявото крило на язовирната стена.
През последните няколко месеца строителите на язовира извършиха големи трудови дела. Бетонджиите от колектива на Иван Бакарски изградиха 3/4 от железобетонната броня на стената. На 8 септември, след упорит труд, бригадата на Продан Кирчев завърши кейовата стена пред преливника. С успех се увенча и трудът на работниците от групата на Христо Михайлов и инженер Велик Ивенов. Те завършиха строежа на главния напоителен канал на язовира, по който бистрите води на язовирното езеро ще потекат към плодородното старозагорско поле. Няма да минат много дни и машините на ВЕЦ “Георги Димитров” ще се завъртят, за да потече ток по медните жици на далекопровода към родните села и градове.
На 6 септември 1955 г. язовир „Георги Димитров“ тържествено е открит. В бюлетина на БТА четем:
Тържествено откриване на хидровъзела “Георги Димитров”
Казанлък, 6 септември 1955 г. /БТА/ Днес в строя на завършените големи социалистически строежи на нашата родина влезе и хидровъзелът “Георги Димитров”. Към победите на нашия народ по пътя, открит от Деветосептемврийското народно въстание, бе спечелено още едно крупно завоевание.
Мечтата на трудещите се от Казанлъшкия и Старозагорския край да победят сушата се сбъдна. В долината на Тунджа, между гордата Стара планина и Средна гора се появи огромно езеро, водите на което ще напояват старозагорското и казанлъшкото поле, ще движат мощните турбини на две водноелектрически централи.
От първата бригадирска копка, направена през 1947 година, до последната кофа бетон, с която бе завършен строежът, в огромен трудов ентусиазъм строители, монтажници, техници и инженери работиха денонощно за срочното завършване на големия хидровъзел, състоящ се от язовир “Георги Димитров”, подязовирната водноелектрическа централа “Георги Димитров”, водноелектрическата централа “Стара Загора”, канали и тунели.
За това голямо тържество, което се състоя на десния хълм на езерото, днес се събраха повече от 30 000 трудещи се. Още от ранни зори пътищата към язовира бяха задръстени с камиони, рейсови коли, велосипеди, каруци и пешеходци. Навсякъде се носят бодрите песни на празнуващия народ. Дойдоха много гости от Сливенска, Чирпанска, Ямболска и Новозагорска околии.
В 10.30 часа на богато украсената трибуна заемат места заместник-председателят на Министерския съвет Антон Югов, министърът на народната просвета Демир Янев, секретарят на Централния съвет на профсъюзите Мария Кирилова, секретарят на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора Иван Тонев, заместник-министрите на електрификацията Никола Иванов и Апостол Пашев, народният представител акад. Петко Стайнов, директорът на хидровъзела “Георги Димитров” инж. Георги Георгиев, заслужилите за строежа инженери Минчо Чернев, Койчо Коджейков и Диониси Цанев, прославените зидари Христо Узунчев, носител на орден “Георги Димитров”, и Захари Лалев, миньорът Спас Дочев, тунелният бетонджия Ганчо Войводов, кофражистът Енчо Мечкаров и други. На трибуната са и извънредният и пълномощен посланик на Чехословашката република Франтишек Пишек и членовете на югославската правителствена делегация, която взе участие в тържественото откриване на XVI Международен мострен панаир в Пловдив, начело с водача на делегацията Воя Лекович.
Над потъналата в зеленина Розова долина се носят тържествените звуци на химните на Народна република България и на Съветския съюз, изпълнени от сборен хор и оркестър. Многолюдният тържествен митинг бе открит от заместник-министъра на електрификацията Никола Иванов.
Директорът на строежа на хидровъзела инж. Георги Георгиев прочете рапорт за строежа и стопанското значение не хидровъзела “Георги Димитров”. Той заяви: “Предаването за редовно ползване на хидровъзела “Георги Димитров” от нашето стопанство е нова голяма победа в нашия устрем към изграждане не социализма у нас. Това е един от най-хубавите паметници, които нашият народ издигна за слава на своя незабравим учител и вожд Георги Димитров.
Язовирното езеро събира десетки милиони кубически метри вода. До язовирната стена се издига красивата сграда на първата електрическа централа, чиято турбина движи генератор с мощност 7300 киловата. Водата, която излиза от турбината, тръгва по два канала – ляв, за напояване на казанлъшкото поле, и десен – за напояване на старозагорското поле. Десният главен канал е дълъг 26 километра и лъкатуши покрай подножието на Средна гора. След това водите навлизат в средногорските тунели, които имат обща дължина 12 730 метра. Един от тези тунели — №1 е дълъг 6286 метра и засега е най-дългият тунел у нас. След като напуснат подземния тунел, водите на Тунджа се озовават високо над старозагорското поле. Тук те протичат бавно и спокойно по канала-изравнител, който завършва с водна кула. От тази кула водата се поглъща от грамадния стоманен тръбопровод и от 131 метра височина се спуска с голяма скорост към турбините на ВЕЦ “Стара Загора”, която има 22 000 киловата мощност. Оттук водата отново протича бавно и спокойно, за да се разлее чрез двата главни напоителни канала по плодородния и жаден чернозем на старозагорското поле.
Строежът на язовирната стена и на другите големи съоръжения са научно и архитектурно разрешени с помощта на групата съветски специалисти, ръководени от другарите Мойсеев и Лофитски, които работиха с нас до самото завършване на хидровъзела. Млади, и почти без всякакъв опит, български техници и инженери, оглавиха многобройните строителни обекти. Хиляди бригадири – младежи и девойки от всички краища не нашата страна, от Чехословакия, Югославия, Албания, Франция, Англия и други страни с въодушевление започнаха в 1947 година изкопната работа на язовирната стена и на главния канал.
Младите строители постепенно натрупаха опит и успешно се бориха с всички появили се трудности. На тях непрекъснато им бяха изпращани в помощ мощни строителни машини, които облекчиха тежкия ръчен труд. Тук бяха докарани огромни багери, въздушни компресори и пистолети, вагонетки с дизелови и парни локомотивчета. Строителни машини с обща мощност над 5000 конски сили се включиха в помощ на строителите на язовира. Обикновени земеделски работници, занаятчии, току-що завършили училището младежи бързо се квалифицираха и станаха багеристи, компресористи, машинисти, електротехници и монтьори.
Строителите успешно преодоляваха всички неочаквани трудности от появилата се подземна вода, слабите разложени скали и земния натиск в основите на язовирната стена и в тунелите на Средна гора. Зидарите на язовирната стена започнаха да дават до 1000 кубически метра зидария не ден. В тази работа начело застанаха бригадите на Захари Дамянов и Христо Узунчев. Не останаха назад и кофражистите с бригадири Енчо Мечкаров и Мишо Пеев, които всякога даваха качествена работа и осигуряваха фронт на арматуристите и бетонджиите.
Строителите на язовирната стена приключиха 1953 година с извършени 175 000 кубически метра зидария и 40 000 кубически метра бетон, което представлява рекордно постижение в язовирното строителство у нас. За тези постижения голям и безспорен е приносът на инженерите Койчо Коджейков, Диониси Цанев, Михаил Попов и Веню Мъглов, на техниците Семо Семов, Цвятко Георгиев, Калчо Пеев. И земеделските стопани от Старозагорски окръг даваха своя труд за изграждането на канала. Голям принос в неговото изграждане дадоха и другарите от Трудова повинност, които довършиха част от изкопите, облицовките и съоръженията.
През годините 1950-1951 тунелите бяха атакувани по всички участъци. В помощ на миньорския колектив по пробиването на тунелите през Средна гора бе изпратен героят на социалистическия труд Тодор Стоичков. След едномесечна подготовка бригадата на Спас Дочев достигна до 7,80 метра дневен и 122 метра месечен напредък.
Машините и съоръженията на двете централи към хидровъзела, доставени от Чехословашката република, бяха монтирани от колектива под ръководството на инженер Тинко Данков. В своята отговорна и сложна работа нашите монтажници бяха подпомогнати от своите чешки другари инструктори и пускови инженери. Едно по едно съоръженията на хидровъзела “Георги Димитров” започнаха да влизат в строя.
На 7 ноември 1954 година водите на Тунджа, събрани в язовирното езеро, бяха пуснати по главния канал, минаха през тунелите на Средна гора и се отзоваха в старозагорското поле. На 4 декември същата година бе пусната подязовирната централа “Георги Димитров”, която и досега работи безспир. На 5 май 1955 година започна да протича вода от хидровъзела “Георги Димитров” за редовно напояване на първите оризища и други култури в землищата на селата Арнаутито, Християново, Коларово и други села в старозагорското поле. На 1 септември тази година се задвижиха и турбините на ВЕЦ “Стара Загора”. За 100 000 декара в казанлъшкото и за 300 000 декара в старозагорското поле пораженията от суша са вече изключени. С чувство на изпълнен патриотичен дълг към нашата Родина – заключи инж. Георги Георгиев – днес, в чест на Деня на свободата – Девети септември, ние предаваме на нашето народно стопанство за редовна експлоатация хидровъзела “Георги Димитров”.
От името не Министерския съвет и ПК на БКП другарят Антон Югов приветства строителите на хидровъзела и поздрави трудещите се от Казанлъшкия и Старозагорския край с неговото завършване. Приветствената реч на др. Антон Югов бе изпратена с дълго нестихващи ръкопляскания.
Извънредният и пълномощен посланик на Чехословашката република в София Франтишек Пишек приветства тържествения митинг и целия български народ с откриването на хидровъзела, централите на който са съоръжени с първокласни чехословашки машини. От името на Централния съвет на професионалните съюзи секретарят на Централния съвет Мария Кирилова приветства сърдечно работниците, инженерите и техниците за постигнатите от тях големи успехи при изграждането на хидровъзела “Георги Димитров”.
Официалните лица и хилядният народ се отправиха към язовирната стена. Пред тържествената арка в началото на язовирната стена девойки в национална носия са обтегнали трицветна лента. Другарят Антон Югов преряза лентата и обявява язовира за открит: “Да е честит!” Официалните лица се отправиха по павираната улица на язовирната стена към водноелектрическата централа “Георги Димитров”. Другарят Антон Югов преряза трицветната лента и обяви централата за открита.
Народът бързо изпълва дългата няколкостотин метра язовирна стена. Трудещите се със захлас се любуваха на необгледното езеро, на грандиозните технически съоръжения – рожба на героичния труд на строителите и населението на този край и на животворната българо-съветска и българо-чехословашка дружба.
Новооткритият морски клуб съвместно с аероклуба при Околийския комитет на ДОСО в Казанлък демонстрираха пред множеството парашутен скок във вода. В язовирното селище до късно през деня не спряха народните веселия.
От 1992 г. язовирът носи името “Копринка” и е част от поделенията на предприятие “Язовири и каскади” към НЕК ЕАД. Основното му предназначение е комплексното използване на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на централна Стара планина и северните склонове на Средна гора, за напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
