След Освобождението, през 1879 г., в Казанлък се заражда тютюневата индустрия от казанлъчани, които са работили тютюнджийския занаят в Цариград и са се върнали в родния си град.
В Цариград българите са били организирани в еснафи. Един от тия еснафи е бил тютюнджийският. На този еснаф са били членове Христо Дойчинов и хаджи Ганю Генчев – и двамата от Новата махала на Казанлък. При първия е чиракувал Стоян Стайнов1, който е рязал две години тютюн в Цариград.
В спомените на д-р Христо Стамболски2 [1] се споменава за една среща по повод на народностни работи в тютюнджийницата на хаджи Ганю. При хаджи Ганю са чиракували и братята Еню и Иван хаджи Бончеви, които са сред основателите на тютюневата индустрия в Казанлък.
Фабриките отначало са били работилници, в които тютюнът се е рязал последством тъй наречените хавани. След разрастването на работилницата на Еню хаджи Бончев и Грую Тодоров в предприятието равноправен съдружник става Иван – братът на Еню х. Бончев. Впоследствие фабриката открива клон в Стара Загора. Към 1887 г. фирмата „Велико Христов и Синове“ в Лондон доставя първата резачка на тютюн за движение на ръка и чрез двигател – марка „Роберт Леег“ с отвор 12 см (дължина на ножа). През 1895 г. Иван х. Бончев се отделя от съдружието с брат си и заедно с ветерана от Сръбско-българската война край Сливница (1885 г.) Михал (Михаил) Христов Фъсов основават шестата тютюнева фабрика в Казанлък – „Стара планина“. На мястото на Иван х. Бончев в старата тютюнева фабрика съдружник става Иван Кидов. След нея се към 1906 г. Маню Райнов основава тютюневата фабрика „Пчела“, която заедно с фабриката „Арда“ на Еню х. Бончев & Иван Кидов към 1910 г. се влива в новообразуваното „Безименно акционерно дружество – Съединените тютюневи фабрики“ (картела) в Пловдив.
Единствена в града остава да съществува тютюневата фабрика „Стара планина” при съдружието между Иван хаджи Бончев и Михаил Хр. Фъсов.
Отначало, както всички други, тя е била обикновена работилница, в която се е рязал тютюнът последством хавани. След получаването на тютюнорезачка от Лондон, същата продължава съществуването си като по-модерна работилница в зданието на Христо Протопопов на площада в Казанлък. След изграждането на зданията на братята Еню и Иван хаджи Бончеви на площада в 1902 г., фабриките „Арда“ и „Стара планина“ на двамата братя се помещават в новоизградените им здания, където заемат по два дюкяна (дюкян и стая). В пълния смисъл на думата „фабрика“ не може и да се мисли. В тия два дюкяна е инсталирана само една тютюнорезачка, която се движи на ръце от работници. Получава се рязан тютюн, който се разбива от майстор (отваря се) и се изсипва на дебели кори, след което се изсипва на дълга маса, на която са насядали 5 работници. Първият тегли на везна по 20 г. тютюн и след претеглянето му го изсипва в приготвения от насрещния работник калъп, увит с дебела хартия, затиснат откъм дъното с друг малък калъп, а отворен по-широко към устата, за да може да приеме по-бързо приготвения и претеглен вече тютюн. Вади се големият калъп с устата – отвор, а тютюнът остава в малкото калъпче във формата на пакет в хартията, като отворът на пакетчето остава още открит. Пакетчето с малкото калъпче се предава на трета работничка, която загъва отворената част на пакетчето и изважда същото готово в хартия от тенекиеното калъпче. Така направеното пакетче се залепва с бандерол от четвъртата работничка, а петата работничка му залепва етикета и така се получава готовия за продан тютюн на пакети.
Цигарите са се правели на ръка. При този начин държавата, респективно Министерството на финансите, доставя празни хартиени гилзи, които с помощта на пергаментна жилава хартия се пълнят с тютюн от майстори папиросаджии на ръка. След това получените папироси се изрязвали в краищата им чрез малки ножички, тъй като на така напълнените цигари от двата им края е висял тютюн на влакна. Тоя начин на правене на цигари продължава до внасянето на папиросната машина, което става през 1921 г.
Пускането на електрическата енергия през 1914 г. в Казанлък налага замяната на ръчния труд при тютюнорезачката със задвижването й с електромотор от 2,5 конски сили.
В цехове на цигарената фабрика „Стара планина“ [4, МИК 2278 НИс; МИК 2277 НИс; МИК 2281 НИс]
Чувствайки нужда от нови сили в работата на съдружниците, Иван хаджи Бончев и Михал Хр. Фъсов привличат в 1920 г. зетя на последния Аспарух Иванов Петранов и сестриния син на първия – Ботю Николов Сукманджиев, като съдружници във фирмата, в която последните влагат своя труд.
През 1921 г. се доставя първата папиросна машина марка „Универсал“ от Дрезден – Германия. Тя има капацитет 180 кг за 8 часа. От тоя момент работилницата в действителност става фабрика. Тъй като заеманото до тогава помещение става тясно и по никакъв начин не отговаря на нуждите на фабриката, Иван хаджи Бончев довършва и приспособява зданието си на улица „Скобелевска“ за нуждите на фабриката, която се премества там през 1922 г.
За изработването на картонените кутии за произведените цигари цигарените фабрики „Зора“ на Д. Г. Спасов и М. Томасян от Пловдив, „Цар Освободител“ от Стара Загора, „Стара планина“ от Казанлък и др. основават акционерно дружество „Българска картонажна индустрия“, чиято картонажна фабрика през 1926 г. с 2 електромотора с мощност 11 к.с. е произвела 15 млн. кутии на стойност близо 15 млн. лв.
През 1925 г. умира съдружникът Михаил Хр. Фъсов и на негово място влиза синът му Ганчо Михайлов Фъсов, следвал право в Софийския университет и завършил финанси във Франкфурт, Германия.
Във в. „Казанлъшка искра“, бр. 50, с. 3 от 1926 г. в кратка дописка се описва оборудването на фабрика „Стара планина“ по това време: 1 машина резачка – 1,5 к.с., която за 8 ч. нарязва 1500 кг тютюн, 2 „папиросни машини“, едната от които е от „най-усъвършенствуваните системи от този род машина“, приспособена и снабдена с „два аспиратори, които просмукват всичкия прах от тютюна“. Машините се задвижвали с електромотори – единия от 2 к.с., а другия – от 2,5 к.с. Те произвеждали 500 000 цигари дневно от 500 кг тютюн. Във фабриката работели около 50 работници, повечето от които жени [2].
През 1927 г. се доставя от Дрезден нова, още по-усъвършенствана, папиросна машина марка „Триумф“, която дава производство 250 кг за 8 часа. Старата английска тютюнорезачка не може вече да задоволи двете папиросни машини с рязан тютюн. Това налага доставянето на нова тютюнорезачка марка „Квестър“ от Кьолн, Германия, с 44 см отвор (дължина на ножа), която дава рандеман 800 кг за 8 часа. Фабриката вече е снабдена с 4 електромотора с мощност 10 и 11 к.с. Машините, двигателите и останалото оборудване са на стойност над 1 млн. лв. При капацитет на фабриката 120–130 хил. кг годишно производство, през 1927 г. са произведени 103 569 кг цигари, предимно ІІІ качество, които се „пласират не само в града и околията, но и из другите градове на страната, включително и столицата, където фабриката има свой представител“ [3]. Не е известно фабриката да е произвеждала цигари за износ, въпреки че в Основния фонд на Историческия музей „Искра“ и сред документите в архива на Г. Фъсов съществува лицева корица на цигари „Schipka“, на която на немски език за производител е написана фабрика „Стара планина“. Вероятно войната е попречила на тези намерения.
През 1928 г. се доставя също машина за лепене на бандеролите върху кутийките, напълнени с цигари, а така също и автоматично точило за точене на ножовете, както и картонажен нож с дължина 180 см. През 1929 г. се инсталира нов електрически вентилатор – всмукател, посредством който се прочиства въздухът в помещенията, при хармана, при тютюнорезачката, при отварянето и при папиросните машини.
От 1 октомври 1929 г. съдружието се трансформира в акционерно дружество с капитал 7 000 000 лева. В Устава е упоменато, че дружеството „ще си служи с етикета „ТЮТЮНЕВА ФАБРИКА СТАРА ПЛАНИНА ИВ. Х. БОНЧЕВ – КАЗАНЛЪК“. Председател на Управителния съвет остава Иван хаджи Бончев, а членове са Ботю Николов Сукманджиев, Аспарух Петранов и Ганчо Фъсов.
Основателят на старата фирма Иван хаджи Бончев почива през 1932 г. и предприятието остават да ръководят Аспарух Петранов, Ботю Сукманджиев и Ганчо Фъсов.
За още по усъвършенстване на производството и обезпрашаване на рязания тютюн през 1940 г. се инсталира специална обезпрашителна инсталация към тююнорезачката, при която разбиването (отварянето) на рязания тютюн вместо от работник се извършва от инсталацията.
Увеличението на производството бива спъвано от ненавременното доставяне на кутиите. Замисля се отварянето на картонажен отдел. За целта през 1940 г. се доставя „Риц“ машина марка „Краузе“ от Лайпциг, а през 1941 г. – картонажна преса и от 1942 г. картонажният отдел започва да функционира редовно.
Таблица 1. Употребена енергия (к.с.), брой на работниците и производство на тютюнева фабрика „Стара планина“ (1925–1947)
| година | употребявани конски сили | работници брой | производство в килограми |
| 1925 | 4 | 45 | 70 357 |
| 1926 | 6 | 44 | 85 200 |
| 1927 | 11 | 40 | 98 335 |
| 1928 | 11 | 58 | 103 569 |
| 1929 | 15 | 60 | 188 600 |
| 1930 | 15 | 57 | 180 080 |
| 1931 | 15 | 34 | 106 000 |
| 1932 | 15 | 34 | 84 416 |
| 1933 | 18 | 34 | 74 350 |
| 1934 | 18 | 30 | 73 308 |
| 1935 | 18 | 31 | 85 605 |
| 1936 | 18 | 31 | 82 740 |
| 1937 | 18 | 33 | 85 770 |
| 1938 | 18 | 30 | 85 440 |
| 1939 | 18 | 31 | 90 000 |
| 1940 | 20 | 30 | 90 000 |
| 1941 | 25 | 45 | 129 740 |
| 1942 | 25 | 80 | 142 850 |
| 1943 | 25 | 124 | 186 200 |
| 1944 | 25 | 133 | 197 240 |
| 1945 | 25 | 126 | 199 445 |
| 1946 | 29 | 134 | 146 365 |
| 1947 | 29 | 100 | 152 858 |
След смъртта на Ботю Сукманджиев през 1944 г. и на Аспарух Петранов през 1945 г. ръководител остава Ганчо Фъсов до края на съществуването на фабриката.
Ще споменем накратко и за социалната дейност на собствениците на фабрика „Стара планина“ и техните семейства, информация за която намираме почти във всеки брой на в. „Казанлъшка искра“ [2] . Фабриката е била един от рекламодателите на вестника. Още в първия брой (1 юни 1924 г.) имената на двамата съдружници са записани в дарителския лист сред „щедрите дарител“ за разширяване бюфета на казанлъшката дружина „Искра” (2000 лв.). Дарения от страна на фабриката са извършвани за зимна помощ на бедните в града, за новогодишни лотарии на дружина „Искра“, на казанлъшката дружба „Розова долина“ и т.н. Щедри дарения са правени и от членовете на семействата на съдружниците. На казанлъшките детски безплатни ученически трапезарии наследниците на Иван х. Бончев даряват след смъртта му 13 750 лв. Според желанието на Пенка – съпругата на М. Фъсов, наследниците й правят дарения на кварталната църква „Св. Йоан Предтеча“ и на останалите църкви в града, на Ученолюбивата дружинка „Искра“, безплатните ученически трапезарии и на летните ученически колонии. Често срещаме името на Ганчо Фъсов като дарител за различни каузи – построяването на хижата под връх „Бузлуджа“, подаряване на книги за библиотеката на „Искра“, безплатните ученически трапезарии, Казанлъшка дружба „Розова долина“, Туристическо дружество „Орлово гнездо“ и т.н. След имената на дарителите са и племенникът на Иван х. Бончев – Ботю Сукманджиев, дъщерята и зетят на М. Фъсов – Надежда и Аспарух Петранови.
М. Фъсов е сред актьорите-любители при първия театър „Искра“. Аспарух Петранов е бил председател на настоятелството на Ученолюбивата дружина „Искра“, а Г. Фъсов – член на нейното настоятелство, делегат на читалищния конгрес през 1938 г., активен член на туристическото движение в Казанлък. От 1930 г. той е неизменно в ръководството на казанлъшкото туристическо дружество „Орлово гнездо“, като от 1934 г. е негов подпредседател, а през 1942 г. е избран за председател, какъвто остава до 1944 г.
През 1947 г. влиза в сила Законът за въвеждането на тютюневия монопол в България. Фабрика „Стара планина“ работи до 28 февруари 1948 г., след което предава всичките си машини, мебели, тютюни и материали на тютюневия монопол. С това се слага край на тютюневата индустрия в Казанлък.
Благодарности: Авторката изказва своята благодарност към д-р Момчил Маринов – директор на Исторически музей „Искра“ – Казанлък, и Иво Косев – гл. уредник на Дом Петко Стайнов към ИМ „Искра“ – Казанлък, завеждащ фондовете „Нова история“ и „История на музикалната култура“, за предоставените снимки и архивни материали, които спомогнаха за написването и илюстрирането на настоящата статия.
1 Стоян Стайнов – един от основателите на фабрика за предене на прежда и тъкане на вълнени платове в Казанлък (1890).
2 Христо Стамболски (1843, Казанлък –1932, София) – български общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом, професор в Медицинския факултет в Цариград. След Освобождението е подпредседател на Областното събрание, директор (т.е. министър) на пътищата и съобщенията в Източна Румелия и един от организаторите на българското здравеопазване.
3 Съпругата на Михаил Фъсов – Пенка (по баща Узунова), и Христо – бащата на художника Дечко Узунов са брат и сестра.
Пенка Лазарова,
Съюз на учените в България
Последвайте ни и в Телеграм
