Казанлък бил неизменна част от Европа още преди Освобождението. Има достатъчно исторически сведения, че казанлъчани търгували розовата продукция в Париж, Цариград, Ница, Лайпциг, Одрин, Лондон, Одеса, Москва.
Розовото масло достига до изложения в Чикаго и Филаделфия.
След многобройните си пътувания предприемачите се връщали с по нещо, почерпено то задграничните си маршрути. Едно от тях е архитектурата.
Още в началото на 20 век четирите най-крупни фамилии на розотърговци –Шипкови, Папазови, Орозови и Христови, съградили за семействата си домове за семействата си и наследниците по европейски образец.
Шипковата къща
Тя се намира на ул. „Отец Паисий“ и е добре известна на местните хора. Една от емблемите на града е. В нея след национализацията й се е помещавал Градския народен съвет. Днес е частна собственост, след решението за продан от наследниците.
Проектирана е от талантливия арх. Георги Фингов през 1902 г. Стилът и е виенски необарок, а интериорът е украсен с гравирано стъкло от Прага. Удивителните стъклописи са изпълнение на на проф. Иван Пенков – един от тримата художници на казанлъшкия сецесион.
Тази къща била много висока в сравнение с останалите, но с архитектурата си рязко контрастирала с околните сгради и създавала невероятното впечатление за дворец. Част от казанлъчани я наричали именно така и с пълно право. В салоните на втория етаж някога са устройвани балове за короновани особи.
Кантората за преговори с партньорите от чужбина и складовете на търговската къща „Шипкови“ се намирали в съседство в масивна двускатна сграда. На горния етаж над прозорците имало голям фирмен надпис на латиница: LONDON-PARIS. С това бил демонстриран обхвата на розотърговската къща. В по-късни години към надписа бил прибавен и Ню Йорк.
Това е една от уникалните за времето си сгради, които показвали европеизирането на Казанлък.
Старата къща на Шипкови
Все още може да бъде видяна отблизо, но през масивен дувар. Наподобява пловдивска къща с изнесен напред чардак. Вътрешни стълби отвеждат към салони, на прислугата е отделено специално крило за домакински дейности. Къщата днес е обитаема, но не е достъпна за туристи.
Папазовата къща
Папазови построили къща близо да църквата „Успение Богородично“ . Тя също е в европейски стил, построена е през 60-години на ХІХ век. Тя е част освен от архитектурната гордост на Казанлък, но и от българската история. В нея са нощували са генералите Гурко и Скобелев, тук са водени първите преговори между руската главна квартира и турските пълномощници след боевете на Шипка. В Папазовата къща е отсядал и княз Александър Батенберг на път за Пловдив по време на Съединението
Вила „Роза“
Другата къща на фамилията Папазови – тази на Сава Папазоглу, била наречена „Вила Роза“.
Тя била една от първите къщи с чешми и мивки, а тоалетни с гърне. Къщата е строена през 1905 г. По това време местните били в почуда от битовите й европейски придобивки, тъй като в Казанлък тогава нямало нито водопровод, нито канализация. Местните недоумявали как водата е възможно да се качи до втория етаж.
„Вила Роза“ днес е собственост на полицията.
Орозовата къща
Прочутата къща на търговеца Орозов се намираше зад старата Шипкова къща до 2010 г., когато бе опожарена и безвъзвратно изгубена. Тя е съградена в края на ХІХ век, но на нейното място сега има оградено празно пространство. Една от най-интересните в града къщи беше с пластична дървена украса, с полуколони, алафранги и медальони.
Христовата къща
За нея има само спомени и легенди. Тя била разрушена, а на нейно място била построена Централната поща в Казанлък.
Била двукато здание и за разлика от другите къщи, нямала дюкяни на партера. Имала широка дървена порта, а от улицата се виждали тежките пердета на прозорците. Къщата била боядисана в светлосиньо и по това също се отличавала от останалите, като демонстрирала високия стандарт на семейството на розотърговеца.
Много други къщи са загубени завинаги, съборени в хода на времето заради модернизацията на града, която не ги пощадила.
Светският Казанлък се отличавал с еврпейски блясък и изисканост някога. По архитектурен финес дори и сега не може да му съперничи днешният му позавяхнал облик, издаващ по-скоро индустриален център, отколкото самоцелната претенция за културен център.
Повече за архитектурната историята на Казанлък можете да прочетете в ежегодно издаваната от Медийна група „Вис виталис“ брошура, посветена на Празника на розата.
Тя отново е на разположение на казанлъчани за 16-та поредна година.
Последвайте ни и в Телеграм
