Въпреки че жителите на павелбанското село Виден били ревностни християни, окултното не им е било чуждо. Това разбираме от дописка в бр. 147 от август 1930 г. на в. „Казанлъшка искра“. От нея става ясно, че преди 92 години иначе „тихото и скромно селце“ внезапно става много оживено. Причината е, че то се сдобива със… „светица“.
Така поне наричали една врачка, чието истинско име не е останало в историята.
Старата газета свидетелства, че при нея се стичала „една непрекъсната върволица от баби, жени, момичета, че и мъже“. Особено много били курортистите от Северна България, дошли да се поплакнат в минералните басейни в Павел баня. Те чакали по 3-4 дена „ред да им дойде при „светицата“ да се явят, с мъртвите да поговорят“.
Незнайната гадателка им уреждала срещи с духовете на починалите им близки. Чрез нея те разговаряли със скъпите си покойници.
„Най-често духът с имане се разправял: там и там пари има заровени; да дядо едикой си в памуклията кемер с жълтици има зашити и т.н.“ – разкрива дописката в „Казанлъшка искра“.
А нейният автор коментира: „Не знам защо тъкмо от тези въпроси се интересуват духовете на мъртвите – дали защото виждат, че в криза живеем, или е проста спекула с лековерните селянки, но знам, че Христос и учението му не се интересуват от подобни въпроси. Даже напротив: „По-лесно е камила да мине през иглени уши“, казва светото писание, „отколкото богатият да види царството небесно“.
Днес, близо сто години по-късно, нищо ново под Слънцето. Хората са все така лековерни и все така се интересуват най-вече от пари. В църква рядко ще влязат, но виж, при набедените за „светица“ и сега се извиват опашки…
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
