Знаменитият архитект, дизайнер, урбанист, писател Льо Корбюзие проектира прочутите си вили в Швейцария, повлиян от къщи в Шипка и Казанлък
Шарл Едуар жанре-Гри е обявен е за архитект на ХХ век и родоначалник на модерната архитектура, той е и автор на пътеписа „Пътуване на Изток“. Швейцарецът, популярен с артистичния си псевдоним Льо Корбюзие, предприема пътешествие из Балканите през 1911 година, воден от интереса си към богомилите, чийто потомък е, както твърди фамилната му история.
През юни същата година обикаля няколко града у нас, сред тях са Шипка и Казанлък. Среща се с учители, общественици, духовници. Изследва бита, нравите и поведението на българите, присъства на църковни ритуали, отразява в своите бележки народни обичаи.
„Пътуване на изток“ Льо Корбюзие издава чак през 1966 г., до днес пътеписът е преиздаден цели 73 пъти. До 1994 г., обаче, остават неизвестни на публиката неговите шест бележника със записки за България и Балканите, които разкриват прелюбопитни подробности от впечатленията на архитекта, вдъхновили го да създаде едни от най-големите шедьоври на миналия век.
Урбанистът е силно впечатлен от умението на българите да градят домовете си в синхрон с окръжаващата ги природа. От чувството за пространство и усвояването му от местния майстор.
В Казанлък Льо Корбюазие изследва постройките в най-старата махала – Туркменската /днешният квартал „Кулата“/, силно е повлиян от гледката на кулата, която е окончателно разрушена през двадесетте години на миналия век.
Тук архитектът пристига, преминавайки през Търново. Именно край Янтра вижда за първи път резиденцията на Шемши бей, също от т.нар. тип „жилищна кула“. Този вид сгради са характерни за нашата територия от периода XIV- XV век, представляват жилищно здание на феодали, предназначени за отбрана.
„За да се постигне максимална височина на сградата и да има тя качествата на бойна кула, в етажите има само по едно помещение – жилищната функция е развита изцяло във вертикална посока. Това означава, че връзката между всички помещения е единствено стълбата и обитаването на сградата е свързано с постоянно движение нагоре и надолу“, пише в изследване по темата арх. Елица Виткова.
Огледът отвън и отвътре на казанлъшката кула окончателно вдъхновява Льо Корбюзие и той създава прочутата си Вила „Швоб“ шест години след завръщането си у дома. Вилата е смятана и до днес за изключителен образец на модернизма в архитектурата.
Какво е видял гениалният посетител в местната кула, за да стане тя лайтмотив в проектирането на световния шедьовър в Швейцария? За нас е запазена само рисунка на Иван Милев, съхранила външния изглед на кулата, и една снимка на вече полуразрушеното съоръжение. Макар цял квартал, училище, етнографски комплекс и списание да са именувани „Кулата“, казанлъчани не знаят много за нея, освен че остатъци от основите й са се намирали в Куленската църква „Св. Пророк Илия“.
Някакви сведения дава Чудомир, разказвайки за подобна кула в казанлъшкото село Ръжена: „Същият тип е била и тази в Куленската махала. Със своите вътрешни стълби, кладенец всред избата, пещ, харемлици, чардаци и зловещи мазгали тя е била една малка крепост, готова в случай на нужда да издържи дълга обсада. Зидана е с обикновени камъни и грамадни дъбови греди из широките зидове. Високо под стряхата тънък фриз я опасва околовръст и ни говори за една по-късна епоха.”
Вдъхновен от кулите край Янтра и Старата река, все още никому неизвестния архитект Льо Корбюзие през 1916 създава Вила „Швоб“. Тя е построена в родния град на създателя й Ла Шо-де-фон в Швейцария като резиденция на фабриканта Анатол Швоб. Наричат я още Турската вила. Самият автор на поекта признава, че с построяването на Вила „Швоб“ се е почувствал наистина архитект.
Льо Корбюазие скицира къщата на Хаджи Тончо Безлов от Шипка, силен отпечатък оставя в съзнанието му тлакането в двора и лятната стая. Подобна архитектура вижда и описва и в Казанлък.
Според арх. д-р Коста Сандев видяното е претворено в кът, известен като лятна зелена стая в къщата на родителите на Льо Корбюзие до езерото Льо Ман, недалеч от Женева, наречена вила „Езерото“.
„Архитектът дебютира с нов вид архитектурен план във вила Бесно – Вокресон, Горна Сена, Франция, 1922 г. Ето защо са важни преоткритите от нас преводи на статии на Корбюзие и Озанфан в сп. „Кресчендо“, кн. 3/4, 1922 г., с редактори: изкуствоведът худ. Кирил Кръстев, худ. Иван Милев и писателя Теодор Драганов. Според мен съгласно неконкретизираните, но писмено фиксирани признания на Корбюзие може да се твърди, че фасадата на вилата интерпретира според принципите на пуристката живопис и матрицата на новата архсистема, скицата на къщата от с. Шипка“, твърди изследователят д-р Сандев.
В Казанлък през юни 1911 година Льо Корбюзие е съпровождан в обиколката си от свещеника от църкавата „Успение на Пресвета Богородица“ Тодор Близнаков и учителя по математика Михаил Дамянов. Той прави едноседмична обиколка по днешна България, връща се в родния Ла Шо-де-фон и отваря собствено ателие. По-късно формулира своите пет принципа на модерната архитектура, на които остава верен до края на живота си.
На снимката долу: Вила „Швоб“
На снимката горе: Льо Корбюзие
Последвайте ни и в Телеграм
