През 1948 г. именно от Шипковата къща започва излъчването на първото казанлъшко радиопредаване. Общински радиовъзел – кабелно радио, Казанлък продължава да излъчва до 2004 г., когато е закрито.
В Шипковата къща се настанява Градският народен съвет в началото на 50-те години на ХХ век, по днешните представи това е кметството.
Там се извършвали дълго време бракосъчетания, докато не ги преместили в Младежкия дом. Почти няма казанлъшко семейство, в чиито албуми да не се пазят снимки на младоженци пред двете борчета пред Младежкия дом, впоследствие израснали като гголеми борове.
В миналото казанлъчани наричали Шипковата къща „Замъка“.
Построена е през 1903 г. по проект на арх. Георги Фрингов в необароков стил и е посещавана дори от знатни особи и монарси.
Къщата е била символ и на космополитност. Например от Виена е бил внесен мрамор за входа, шадравана и за чешмите, на които са били изографисани инициалите на Шипкови. Стаите са били богато украсени със стенописи, а интериорните врати и входната врата – с витражи и гравирано стъкло от Прага. На витражите има изобразени деца през четирите сезона на годината. Стъклописите са на художника Иван Пенков. Камините пък са дошли от Санкт Петербург. В едната част на къщата имало и хранилище за розово масло, а в подземната част се намирала кантората на фирмата за контакти и продажби.
Красивите салони били добре познати на жителите на града, тъй като там са се организирали баловете на елита и приемите на знатни личности. В годината на обявяването на независимостта на България през 1908 г., в Казанлък идва Цар Фердинанд, а след официалното посрещане в центъра на града, той отсяда именно в Шипковата къща. По онова време това била най-впечатляващата и достойна за цар къща в града.
Последвайте ни и в Телеграм
