Вердела, Видю и Емануил Манолов полагат в Казанлък началото на нотния печатат у нас, макар с много риск, но и с много амбиция и любов. Със съзнанието да съхранят и предадат на поколенията музикалното творчество, родено в града, където е поставена първата българска опера „Сиромахкиня“ и живее и твори авторът й Емануил Манолов – родоначалник на българската професионална музика.
Роденият на 20 април 1870 г. в Казанлък Александър Едрев – Вердела е първият музикален издател в България. Той е автор на комедийни пиеси и фейлетони, театрален деец, учител. Тясна дружба свързва Вердела с Емануил Манолов.
Двамата заедно поставят началото на детската музикална библиотека „Славееви гори“. Към тази творческа инициатива се присъединява и художника Иван Енчев – Видю, който оформя кориците, а Манолов се заема да пише нотите. Вердела пише стиховете за песничките.
Горещ почитател на българското изкуство, сам автор на водевили и редактор на в. „К’во да е“, в който поетът Христо Смирненски започва литературната си дейност, Едрев се заема с печатането на творбите на Манолов.
Първоначално Вердела издава „Работнически марш“, а след това осем книжки от библиотека „Славееви гори“.
Тъй като печатането в литографията на Янко С. Ковачев в София се оказва скъпо, през 1900 г. той се снабдява с „машина, литографски камъни, мастила и хартия, за да печата сам композициите на Манолова“.
„… други не се решаваха да издадат музикални трудове, защото нямаше пазар за такива и всякой рискуваше да изгуби от изданието. Пръв може би бях аз, който се реших (макар и да не бях богат) да издам, та ако ще и да изгубя“, пише Едрев.
С много трудности е свързано отпечатването на творбите:
„…Нямаше майстори. Кой ще монтира машината ? Кой ще пише нотите ? Кой ще ги нанесе на камъка ? Кой ще пусне машината ?…Машината монтираха криво-ляво работниците от печатница „Надежда“, Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците, а Едрев, след дълги многократни опити сполучи да ги пренесе върху плочата, да ги издигне с киселина и положи с мастило…Аз въртях колелото на машината, Едрев мокреше със сюнгера камъка и с валяка полагаше мастилото, а Манолов подаваше хартията. После вземахме и едно момче за чирак“, разказва Иван Енчев-Видю.
Така, благодарение на много ценната помощ и съдействие от страна на Александър Едрев и Иван Енчев, сега са известни и запазени голям брой творби на Манолов, за което днешната българска музикална общественост им дължи благодарност и признателност.
Житейският път на Вердела завършва през април 1929г.
Снимки: Общинска библиотека „Искра“
Последвайте ни и в Телеграм
