В импровизирана операционна в Костакиевия хан през 1875 г. е извършена първата тежка операция у нас в епохата на Възраждането. Оперира младият казанлъчанин д-р Георги Хаканов, завърнал се току-що в в родния град след дипломирането си в Букурещ. Той ампутира ръката на самонаранил се с огнестрелно оръжие младеж от Енина. Раздробената китка 24-годишният лекар отстранил под обща хлороформена упойка, която той дал на пострадалия.
Този факт е известен в историята на медицината, но не и на казанлъчани.
Букурещкият медицински факултет дава първите докторски степени и достойно са защитили своите дисертации четирима български студенти – Г. Славков от Търново, Чобанов и Странски от Калофер и Хаканов от Казанлък. След завършването само Хаканов се връща в България.
След Съединението д-р Хаканов се установява в сторицата. По време на Сръбско-българската война е военен лекар на Пещерския отряд. След войната е хирург в Дивизионната и Александровска болница. Често извършва костна хирургия и отстранява по-леснодостъпни доброкачествени и злокачествени новообразувания. В периода 1892 – 1898 г. е управител на Александровската болница. По това време е член на V, VI и VII Висш върховен медицински съвет. Допринася за развитието на БЧК, основава курсове за милосърдни сестри, фелдшери и акушерки. Носител е на сребърен орден от Сръбско-българската война и на руския орден „Св. Анна“. Умира на 28 май 1899 г. в Париж.
По материали от сборника „Казанлък в миналото и днес“
Последвайте ни и в Телеграм
