Името на Петьо Ганин носи улица в Казанлък, минаваща зад Пожарната и стигаща до бившия ДАП. За съжаление дори и сериозна част от обитателите на адреси по тази улица се затрудняват да посочат кой е той, макар да е едно от видните имена от местното Възраждане.
„Петьо Ганин е от ония ентусиазирани възрожденци, с чиито интереси и дейност се измерва духовното израстване на народа ни в десетилетията преди Освобождението и годините след него. Той заема достойно място сред основоположниците на българската сценография, иконописците в региона, сред радетелите на читалищната дейност и културния живот на Казанлък“, пише проф. Марин Добрев.
По повод своя 160 годишен юбилей библиотека “ Искра“ през 202 г. именува своите зали с имената на изявени казанлъшки будители. Залата в отдел Изкуство носи името на Петьо Ганин.
Както е известен сред казанлъчани като Петьо Ганин по името на майка си, той се ражда на 25 август 1839 г. в семейството на Илия Стефанов и Гана Стефанова от Калофер. Семейството се преселва в Казанлък, а синът завършва взаимното училище на даскал Филип Велиев с отличие и е избран за стипендиант на Цариградския лицей. След завършване на класното училище, той се насочва към рисуването.
Съдбата го свързва с Антон Дебралията, известен добърски зограф, който по това време живее в Калофер. Няколко години се обучава и през 1860 г. се спазарява за първата зографска работа в Калофер. През 1868 г. куленските първенци в Казанлък му поверяват изографисването на новопостроената църква „Св. Пророк Илия” на Куленската махала. По това време Петьо Ганин е главен декоратор при театъра на читалище „Искра”. Като зограф има право да обикаля българските села и градове и да рисува иконостаси и икони в Ловешко, Севлиевско, Плевенско и други краища на България.
С Васил Левски , Петьо Ганин се запознава в една мразовита януарска вечер на 1869 г., по времето на първата обиколка на Апостола, когато след вечерната служба в Новенската църква отец Сеизов го води в дома на баба Гана. Зографската работа му помага и в неговите задължения като куриер на Казанлъшкия революционен комитет. Той винаги придружава Васил Левски до Калофер, Шипка или Мъглиж, посреща го и заедно с баба Гана стават най-верните закрилници на Апостола в Казанлък и региона. Така става най-верният му съратник от Казанлък.
Продължава да рисува в Стара Загора, Харманли, Карнобат, Самоводене, Ведраре, Троянския манастир, в казанлъшките села Турия, Габарево, Морозово, Ягода и Мъглижкия манастир.
След Освобождението 1878 г. Петьо Ганин приема през 1909 г. да направи стенописи в Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец”. Темата е интересна и представлява мост между източноправославната църква и християнския Запад.
Малко известен факт е, че в Мъглижкия манастир „Св. Николай“ се намира уникален стенопис на Св. Патрик, рисуван от Петьо Ганин. Той е изографисан в църквата на видно място вляво от олтара в цял ръст, редом до светите братя Кирил и Методий.
Според отец Йоан от Мъглижкия манастир необичайната иконопис е направена с цел да обедини просветителите на Славянските народи с покръстителя на скандинавските народи и Ирландия.
Петьо Ганин е общински съветник в Казанлък. През 1885 г. умира съпругата му Руска Яръмлъкова, от която има двама сина – Стефан и Тодор. Жени се повторно и има още две деца – Илия и Руска. Умира през на 9 февруари 1913 г.
„Сред пощаденото през времето и хората творчество на Петьо Ганин има една икона в Казанлъшката художествена галерия, която най-добре разкрива творческите му стремления и качества на зограф – „Богородица с младенеца“. Тя събира в себе си наученото от възрожденските ни иконописци и това, което е разбрал от попадналите му репродуцирани произведения на италианските ренесансови художници. С мекото моделиране на светлината и формата, с нежната изразителност на фигурите и състоянието им той успява да съвмести канон и емоция – нещо, което съзнателно или не е търсил в цялото си изкуство“, казва още проф. Добрев.
По материали на проф.Марин Добрев и Общинска библиотека „Искра“, Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
