Дългогодишен управител на БНБ, министър на финансите и уважаван предприемач, Михаил Тенев е в основата на българската „данъчна и финансова сграда“
Вляво от входа на църквата „Св. св. Кирик и Юлита“ в Банкя има потъмняла от времето мраморна плоча с имената на Михаил и Домна Теневи, дарили мястото и значителна сума за постройката на храма. Малцина обаче знаят, че зад скромния надпис се крие патриархът на българските финанси, дългогодишният управител на БНБ, министър на финансите и един от най-уважаваните бизнесмени, ръководил близо половин век най-голямото строително предприятие у нас, „Изида“.
Михаил Тенев е роден на 15 януари 1856 г. в Казанлък. Баща му Теню Хаджиниколев се занимава с бояджийство, гайтанджийство и винарство и насърчава ученолюбивия си син, който учи първо в местното школо, а след това завършва и Пловдивската гимназия. Когато обаче Михаил иска да продължи образованието си в чужбина, баща му не е особено ентусиазиран, защото се надява младежът да поеме семейния бизнес. Средствата също са проблем и затова се налага Михаил Тенев да издейства заемообразно по 40 турски лири (ок. 5500 днешни лева) от Казанлъшкото читалище „Просвещение“ за всяка година от следването си в Швейцария. Теню Хаджиниколев отпуска също толкова и с тези скромни средства по съвет на Христо Г. Данов 18-годишният младеж се записва във Физико-математическия факултет на Женевския университет. Когато избухва Руско-турската война обаче, Михаил напуска науките и се записва доброволец в армията. Зачислен е като преводач на различни руски части, а през 1878 г. е назначен за чиновник към Временното руско управление.
Първоначално цялата администрация се помещава в една паянтова къща на ъгъла на улиците „Леге“, „Алабин“ и „Калоян“, а Михаил Тенев отговаря за митния отдел. Негов превод е първият Митарствен устав на младото българско княжество, утвърден през 1880 г. от Народното събрание. За известно време е управител на митницата във Вакарел, а в средата на 1880 г. е командирован да обиколи всички митници у нас, за да ревизира дейността им и да уеднакви практиката по облагане на стоките.
Година по-късно е повишен в началник на отделението по бюджета, счетоводството и контрола при Министерството на финансите. Скоро Михаил Тенев се утвърждава като един от най-големите експерти у нас по бюджетното дело, а серията му от статии в пресата води до реформиране процедурата по изработване и приемане на държавния бюджет. Вместо анблок той вече се гласува член по член, като значително се повишава контролът, особено в доста зле организираното до този момент военно министерство. Както ще напише половин век по-късно д-р Кирил Неделчев, когато Тенев почва работа „в новото княжество сметки не са се водили или доколкото са съществували, водили са се на робош (с резки върху дървена пръчка)… Да се постави ред в тоя хаос, не било лесна работа“. Една от основните задачи на Тенев е да създаде именно ред и контрол в държавното сметководство. Всички технически мероприятия, книги и формуляри са изработени от него.
Заради високия си авторитет, макар да е едва на 25 години, Тенев е командирован в чужбина, за да изучи френските държавни финанси. Резултат от това посещение са изготвените, и гласувани по-късно, закони за отчета по бюджета и за паричните гаранции, които всеки чиновник трябва да внесе в БНБ при постъпването си на държавна служба.
Малко преди Съединението Петко Каравелов предлага Тенев за администратор (член на управителния съвет) на реформираната Народна банка. Преди това обаче казанлъчанинът заминава първо за Белгия, където се запознава с уредбата на местния емисионен институт. Завърнал се в страната, една от първите му задачи е да ревизира трите банкови клона в Русе, Пловдив и Варна. От 1887 г. Тенев е назначен за управител на Централната банка – пост, на който той остава повече от десетилетие. Една от основните задачи на Михаил Тенев е да стабилизира българския лев. Макар по закон той да е равен на френския франк, поради недостатъчни златни резерви у нас голямата част от монетите и банкнотите се обменят само срещу сребро в държавните ковчежничества. Това създава разлика в курса (ажио) между сребърните левове и малкото банкноти, обменяни в злато. На моменти ажиото достига почти до 20% и това сериозно ерозира стабилността и доверието в националната ни валута. Една от основните причини за ажиото са значителните бюджетни дефицити и нарастващият вътрешен дълг на съкровището към БНБ. Отстоявайки независимостта на емисионния институт, Тенев не се поколебава да влезе в остър конфликт с министъра на финансите – позиция, която ще му се наложи съвсем скоро да заеме в разгара на стопанската криза.
Друга важна задача на Тенев през годините, в които е на кормилото на БНБ, е да договори условията на външните заеми, които страната ни сключва при най-големите европейски банки. В хода на преговорите Тенев успява да си спечели уважението на банкови колоси като немския д-р Сименс (основател на едноименната компания). Именно тези си контакти той ще опита да използва „на ползу роду“, когато през 1899 г. по личното настояване на Фердинанд е поканен за министър на финансите.
Привличането му в изпълнителната власт не е случайно. В този момент страната е в изключително тежко финансово положение. След конфликт с банките кредитори всички външни заеми са блокирани, а поредицата от няколко лоши реколти води до глад и бунтове в различни части на страната. В издадените си по-късно спомени Михаил Тенев разказва, че в хазната открил само 1.3 млн. лв., при непокрити задължения 68 млн. (респ. 8 и 430 млн. днешни левове). Първата му задача е да отпътува за Виена, където се състои важното сражение с кредиторите. Французите около Париба са особено неотстъпчиви. Не помагат дори отличните отношения на Тенев с д-р Сименс. С разклатено здраве и без никакви получени отстъпки Тенев се завръща в столицата принуден да приложи резервния си план – сурови икономии и мерки за увеличаване на държавните приходи. Приет е закон за временни 30-процентни удръжки върху заплатите на държавните служители и е възстановен десятъкът в натура. Така завареният дефицит от близо 90 млн. лв. е стопен и предложеният бюджет за 1900 г. е с 1.5 млн. излишък (респ. 570 и 9 млн.).
В ускорено темпо Тенев изготвя нов закон за отчетността по бюджета и въвежда института на финансовите инспектори. Засилвайки контрола върху държавните финанси, министърът се надява, че ще успее да стабилизира доста разклатения вследствие на кризата бюджет. Ако от икономическа гледна точка суровите мерки изглеждат неизбежни, политическият ефект на някои от тях определено не е бил изчислен добре. По-късно Тенев ще твърди, че лично той бил против възстановяването на натуралния десятък. Дори това да е било така, министърът не отстоява достатъчно енергично мнението си и приемането на закона води до масови селски протести в Дуранкулак, Балчишко и Русенско.
Надеждата, че, подавайки оставката си през 1900 г., Михаил Тенев ще може да излезе от политическото блато, в което по принуда е навлязъл преди година, се оказва напразна. Новият парламент създава анкетна комисия, която наред с другите членове на кабинета разследва отвореността на бившия финансов министър по няколко държавни доставки без търг. А когато след три дълги години държавният съд изцяло оправдава Тенев, депутатите създават нова анкетна комисия, която да провери действията му при отпускането на кредити от БНБ. Подложен на дълги, както сам ги определя в спомените си, „морални изтезания и угнетения“, Тенев взема твърдото решение повече никога да не приема каквато и да било държавна служба. Верен на себе си, по-късно на няколко пъти той ще откаже управителския пост на БНБ и на държавната Земеделска банка.
Вместо това Михаил Тенев отдава цялата си енергия на частния бизнес. През 1905 г. той получава покана да оглави управителния съвет (практически да стане CEO) на една от най-големите компании у нас в строителния бранш. АД „Изида“ е създадено през 1893 г. в резултат на спечелена обществена поръчка за канализация на София. Няколко видни столични предприемачи (Г. Мимиди), банкери („Калъпов & Марков“) и търговци (братя Давичон Леви) обединяват усилията си и изграждат в Новоселци (дн. Елин Пелин) фабрика за керамични изделия и каменинови тръби. Смяната на властта през 1894 г. води до серия от обвинения, че поръчката е спечелена под масата с помощта на близки до Стамболов. Следват няколко дълги съдебни дела, спечелени изцяло от „Изида“. Задачата на Тенев е да извади фирмата от полето на политиката и да изгради нов бизнес модел. Той успешно се справя и през следващите години „Изида“ ще положи канализацията на редица български градове. Именно тя ще внесе и първите жълти павета в София, а по-късно ще изгради собствена каменоломна, която ще превърне пловдивското Джендем тепе в каменни настилки по дотогава прашните български пътища.
През 1906 г. Тенев е поканен да консултира и основаването на голямата Балканска банка с френско-австрийски капитали. По-късно той ще бъде привлечен и в управлението ѝ, както и в редица от дъщерните на банката дружества (тютюневото „Никотеа“ и застрахователното „Орел“ в съдружие с немския гигант „Мюнхен Ре“). При създаването през 1907 г. на Софийската фондова борса Михаил Тенев е поканен за неин първи председател – пост, който той ще заема през следващите 3 десетилетия. Именно в това си качество между 1927 и 1940 г. Тенев ще се върне и в ръководството на БНБ, но вече като външен изборен член и представител на борсата. Той е и дългогодишен председател на Австро-българската търговска камара, председател и член на УС на авторитетното Българско икономическо дружество. Почива през 1943 г., влагайки – по определението на вестник „Слово“ – труда си „в основата на нашата данъчна и финансова сграда“.
Последвайте ни и в Телеграм
