Необичаен надгробен паметник в гробището на метри от храм-паметника „Рождество Христово“ в Шипка, познато като място за вечен покой на руски емигранти, напомня за една италианка, останала завинаги в България, вече 123 години. Сред характерните православни надгробия и кръстове католичката Елвира е погребана под истинско произведение на каменоделството, свидетелстващо за много любов по безвременната загуба на любимата.
Над последния й дом е изваяно от камък прерязано дърво. На ствола отгоре е изсечен кръст, на дънера отпред е поставена котва, в постамента е монтирано сърце, а на разгънат свитък пише:
„Elvira Andreuzzi. Тук почиватъ останките на милата ми Елвира, починала на 27 фев. 1900 на 35 г. възрастъ, родомъ отъ Наваронсъ, Удине, Италия“.
Според изследователя на съдбата на италианката инж. Георги Желязков, каменният паметник е сътворен от съпруга й. Джовани е бил един от четиримата каменоделци, наети от чужбина за строителството на храма със златните кубета и манастира край него. Той пристигнал в Шипка с жена си и двете им деца. Придружавал ги и 22-годишният брат на Елвира – Джулио Бартолюци.
Не след дълго италианката се заразила с жълтеница и починала при раждането на третото си дете. Погребали я в „руското гробище“, а съпругът й измайсторил и поставил каменната метафора на рано посечения й живот. Майстор Джовани дори поставил каменния си подпис на скулптурата.
Инж. Георги Желязков открива, че след завръщането си в родината вдовецът се оженил за втори път. Синовете на Елвира и Джовани емигрирали в САЩ.
Дългогодишната председателка на шипченското читалище и страстен краевед Гина Хаджиева открива смъртния акт на Елвира в Държавния архив в Стара Загора, а от него става ясно, че е живяла заедно със съпруга си 13 години.
Паметникът на Елвира Андреуци бе реставриран преди около две години, монтирана е и снимка на покойната, която изследователите получили от родното й място в Наварос в хода на издирването на сведения за живота й.
Последвайте ни и в Телеграм
