На 30 юни 1935 г. осветили банята в Овощник, пише във вестник „Казанлъшка искра“ в брой 262-ри.
„При стечение на много граждани прочетоха се подходящи молитви. Кмета на града каза няколко думи, след което се поднесе по чаша коняк на гостите“.
По данни, публикувани в старата газета, става ясно, че изворът, който се намира на около един километър източно от старите бани, е избликнал след последните големи земетресения. Предполага се, че става въпрос за страшния земен трус от 14 април 1928 г. който срива Чирпан и Първомай (тогава Борисвоград) и е с магнитуд 6,9 по Рихтер.
Броени дни след това – на 18 и 25 април 1928 г. земната кора се разтърсва и в пловдивските села Поповица и Гълъбово. Магнитудът е съответно 7,0 и 5,6 по Рихтер! Тези два земетръса засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Разрушения има в над 240 села.
Но пък Овощник се сдобива с безценно природно богатство.
Изворът е открит по време на жътвата от стопанина на нивата, където бликва целебната течност. Водата си била оформила сама канал да си тече на воля, но притежателят на терена, без да има хабер от официалните наредби, взел, че изкопал наоколо трап и така унищожил хубавия естествен канал.
„Сега водата на извора се събира в изкоп, издига се на височина около 60 сантиметра и без да се изтича, се поглъща от околните стени. В такова количество и понеже изкопът не е покрит, водата е студена, мътна и силно сярна“ – описва моментната картинка към лятото на 1928 г. пожълтелият казанлъшки вестник, който отбелязва, че ако се вземе непосредствено от извора, водата е топла.
Както допълва изданието, „някои селяни се къпят вече в топлата вода, като изчерпват студената в изкопа“.
Дописката приключва с информацията, че скоро след откриването на извора, на мястото пристигнал окръжният управител с инженера, „завеждащ водното дело при постоянната комисия“. Те взели проби от водата и ги изпратили в министерството на държавните имоти за анализиране. Какво е показал резултатът от изследванията обаче в течението на медията не се открива и ред.
Преди десет години в интернет блога си на ст.н.с. инж. д-р Лилия Владева уточнява, че минералните извори в Овощник са каптирани през 1934/1935 г. „Дебитът им е бил нисък и те са се експлоатирали чрез помпиране. Направените сондажи през шестедесетте години разкриват една уникална високодебитна минерална вода с изключителна концентрация на флуорид и метасилициева киселина, с температура 51 градуса и ниско съдържание на разтворени минерални вещества“.
При откриването на Минералната баня в Овощник през далечната 1935 г. местната власт организирала заедно с Казанлъшката инспекция безплатно банско лекуване на работници в нея. Кметът осигурил безплатни превозни средства, а билетите за баня поемала Инспекцията по труда.
Излизащата по онова време казанлъшка преса изрично подчертава, че работниците посещавали банята „вън от работното им време”.
Последвайте ни и в Телеграм
