Братята Антон и Стефан Попови от Казанлък са сред пионерите на българския театър. Те основават със свои съмишленици Народния театър, а преди това играят в Румелийската група. Последните години от живота си Антон Попов прекарва в Казанлък, където умира на 7 януари 1927 година. Погребват го в гроба на Емануил Манолов в казанлъшкото гробище.
В книгата си „Когато артистите се гримираха на свещи“ бащата на българското кино Васил Гендов разказва за последната си среща с Антон Попов по време на свое посещение в Казанлък.
При едно от представленията на „Съвремен театър“ в Казанлък Матей Икономов дава нареждане да се поставят две кресла на първия ред на салона в средата. Едното кресло е за майката му, която е в Казанлък, а другото отрежда за стария артист и един от заслужилите пионери на българския театър – Антон Попов-Дядката. Когато вечерта преди представлението Матей Икономов посреща майка си и лично я отвежда до едното кресло, той й казва, като посочва към второто, все още празно кресло:
– Тази вечер, майко – казва й той, – ти ще бъдеш една от най-щастливите. До тебе ще седне Антон Попов.
През една от обиколките на „Софийски Театър“, на който бях директор, предприета няколко месеца след злополучния пожар в Народния театър в София /10.11.1923 г./, намерих Антон Попов-Дядката в родния му град Казанлък. Тогава той беше около 75-годишен старец, много отпаднал физически, почти прегърбен. Той обаче не носеше бастун, за да „не приличал на дядо“, както сам се изразяваше. Духът му беше бодър, а стремежът към сцената – неизменен. Той ръководеше малка любителска трупа /от днешно гледище – самодейна/, която даваше своите представления в салона на читалище „Искра“. В момента когато „Софийски Театър“ пристигна в Казанлък, Дядката репетираше „Отело“. В същото това време той се хранеше на котлова храна в казармата по нареждането на началник гарнизона полковник Никола Куртев. Материалното му положение беше толкова лошо, че ако не беше този жест на Куртев, гладът щеше да скъси живота му много по-рано.
Преди да срещна Антон Попов, аз имах случая да разговарям с един от членовете на трупата, който ми каза, че насила го задържат да не участва в пиесите, опасявайки се да не умре на сцената поради разклатеното си здраве. Когато срещнах Дядката, той ми говори за големия успех на трупата.
– Сега – каза той – репетираме „Отело“. Едно време тя беше коронната ми роля и много ми е мъчно, че не ми позволяват да се явя пак в нея. Но, знаеш ли, Баска, защо не ми позволяват? Не защото уж се страхуват за моето здраве, а защото аз съм тигър в тази роля и ще ги затъмня така, че после ще ги е срам да се явят на сцената, защото публиката ще ги сравнява с мен. Репетираме и много ми е мъчно за Анка /неговата съпруга – Анка Попова, една от големите актриси в миналото – бел. В. Г./. Дездемона като нея няма да срещна вече. Тя изгаряше на сцената.
След като поседяхме доста време в ресторанта аз му казах, че той разполага с колкото места иска за нашето вечерно представление. Той обаче отговори, като се усмихна:
– Защо се правиш на галантен, когато и вий не сте по-далеч от нашата черга. На вас ви трябват хора, които ще платят, а не гратисчии. Моите момчета /артистите от трупата – бел. В. Г./ могат и прави да стоят, ако ги пуснете, а за мен е лесно – все ще си намеря един стол отнякъде. Важното е публика да има.
На първия ред в салона бяха запазени две места за Дядката, а за „момчетата му“, по изричното негово желание, дадохме места от III място. Вечерното представление имаше голям успех и много преди то да започне билетите бяха разпродадени. Вечерта, малко преди началото на представлението, Дядката дойде на сцената и ми каза:
– Васка, много народ чака вън за билети. Нареди да се продадат моите места, а и тези на момчетата, които ще гледат прави. Аз ще гледам от тук, зад кулисите. Как мога да заема места, когато публика чака за билети.
Въпреки моя категоричен отказ той остана зад кулисите, откъдето изгледа представлението, въпреки че местата му в салона останаха празни. Когато след представлението го поканих да дойде с нас на вечеря, той намери повод да откаже като каза, че ще дойде в ресторанта. Не много след като вече бяхме в ресторанта, той дойде като носеше букет от хризантеми, който подаде на Жана Гендова с думите:
– Много се извинявам, че само с това мога да заплатя за голямото внимание, което ми оказахте. Същевременно искам да поздравя героинята Агата /Жана Гендова в пиесата „Земята умира“/ за отличното изпълнение на ролята.
След това той се наведе, целуна ръка на Жана Гендова и продължи:
– Макар и да си много млада, аз мога да те нарека колега след тази вечер. След Анка аз много рядко съм поздравявал жени за хубаво изпълнение. Едно време така поздравих и Адриана /Адриана Будевска/, когато я видях за първи път на сцената. Нашата сцена страда от липса на жени.
И като се усмихна, продължи:
– А бе, то жени много и за всичко ги бива, само не за сцената.
След вечерята той разправи за голямата си болка, че не бил поканен за юбилея на Народния театър в София по случай 65 години от основаването на българския театър. С видимо вълнение той продължи своя разказ за злощастните последици от пожара в Народния театър.
-А з все очаквах – продължи той, – че поне Иванчо /Иван Попов – бел. В. Г./ ще се сети за мен. Мъчно ми е само за едно – късно разбрах, че няма да ме поканят. Ако бях узнал това по-рано, щях да тръгна пеша за София, но щях да присъствам на юбилея. За 15 дена щях да стигна в София. Пари за влака нямах и нямаше откъде да ги взема.
Това беше моята последна среща с Антон Попов-Дядката.
Иван Попов и Антон Попов се познават още от 1882-1883, когато в Пловдив играят
заедно в тамошния професионален театър, основан от Стефан Попов. Тъкмо братът на
Антон Попов е режисьорът, под чието ръководство Иван Попов се изявява за първи
път като актьор. Логично е да се предположи също, че по-опитният изпълнител Антон
Попов ще да е бил нещо като ментор на по-младия от него с 12 години Иван Попов,
Двамата са рамо до рамо и в Пловдивската любителска театрална трупа през 1887, и
в „Основа“ през 1888, когато театърът се оглавява от Антон Попов, и в „Сълза и смях“
през 1892-1893.
Откъс от книгата „Когато артистите се гримираха на свещи“ на Васил Гендов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
