„Сега именно видях долината от единия до другия й край, ореховите гори, белите пътища, тополите край Тунджа и в средата на това огряно от слънцето поле- градът.
Бял, празничен, измит от дъжда, като видение от далечни времена“ .
Петър Константинов
Така описва градът на розата един от неговите почетни граждани преди години.
Градът, който в навечерието на поредния празник, оживява за совите съвременници в своя ретро ви,: от миналите времена, носещи аромата на топлина, общи усилия и стремеж той да хубавее и пази своята самотност, чар и облик.
„Нашиятъ Казанлъкъ“ е ретроспективната изложба, подредена на площад „Севтополис“ в града, в навечерието на празника на розата тази година, която пренася днешните казанлъчани и техните гости в онзи Град, от онези Времена, в които определението за Дремиград е било нарицателно- стимул и леко намигане за нуждата от още будност към невероятната жилавост и стремеж да хубавее и се превръща във фактор градчето, което в началото на 20 век е своеобразен Авраамов дом в Долината: със своя колорит на етноси, занаяти, култури, архитектура, поминък и традиции.
На 15 табла, в близо с 50 архивни фотоси старият Казанлъкъ оживява в нова изложба, дело на единствения на Балканите Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства и Община Казанлък, благодарение на дарените фотоси от казанлъчани и от архива на ИМ „Искра“ .
Сред дарителите на фотоси за експозицията на открито са родолюбивите и паметливи казанлъчани: Петя Големанова сем. Кръстеви, Георги Антов, Диана Рамналиева , Кръстьо Пеев, Николай Вапирев, сем. Геневи, Александра Александрова, Пенка Френгиева.
В няколко раздела е „разказан“ и показан старият Казанлъкъ чрез емблематични и малко познати, голяма част от тях вече несъществуващи казанлъшки сгради, улици, места и занаяти, които назад във времето, през 19 и до 80-те години на 20 век, са носили славата на града по света и у нас и са били магнит за туристи от близо и далеч, превръщайки Казанлък в най- големия неокръжен град, в град със забележителна индустрия, интересен поминък, с вековни традиции в образованието и културата, с красиви аристократични сгради, запазили духа и почерка на богатата и пъстра казанлъшка душа.
Сред фотосите могат да бъдат видени несъществуващата и единствена в Казанлък сграда, строена от Майстор Уста Кольо Фичето- Солак джамия, образцовата розова фабрика на Шипков, Педагогическото и Механо-техническото училища, казанлъшки улици със стари къщи и интересни места за отдих в началото на края на 19 и началото на 20 век в Казанлък и района.
Част от фотосите са картички, издавани на немски език, за многобройната група немски работници, военни и инженери, живели и работили в Казанлък през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век.
Изложбата на открито „Нашиятъ Казанлъкъ“ е пиршество за очите, както и урок, дълг и завет за съвременните жители на Казанлък и неговите ръководители.
Да пазят и надграждат с любов, стил, отношение и красота, създаденото от предците ни непреходно наследство на „Нашиятъ Казанлъкъ“.
Последвайте ни и в Телеграм
