Казанлъчани празнували настъпването на новата година, разделени на групи по професионален признак и обществено положение. Местната преса отбелязва този факт в началото на 30-те години на 20 век.
Една от причините за делението била липсата на достатъчно голям салон, който да побере всички желаещи. Затова новата 1931 г. нашенците посрещнали на четири места в града.
В читалище „Искра“ се веселили кореняци казанлъчани, занаятчии, търговци и чиновници или иначе казано представители на вип градската класа. Хубавата зала била претъпкана. Дописникът на вестник „Искра“ посочва: „Кризата не разполагаше средните и долните казанлъшки слоеве към веселие“.
Друга група – тази на офицерите, си устроила вечеринка напълно логично във Военния клуб, където били поставени и три елхи. За подаръците от Дядо Коледа децата благодарили с песенна програма. Но подофицерите празнували в казармата също сред елхи, подаръци и програма.
Работниците дочакали идването на новата година на празненство във Военната фабрика заедно със семействата си и началниците. Повечето от тях били пришълци от други градове и села, привлечени от работата в оръжейниците и не съвсем добре приети от кореняците казанлъчани. Придошлите в Казанлък, най-вече заради оръжейницата, били наричани от местните „ябанджи“ и често били подложени на иронични подмятания. Преселниците съставлявали „долния казанлъшки слой“
Авторът на дописката със съжаление уточнява, че настроението било мрачно в новогодишната нощ. Искристите успели да развеселят публиката в читалището с комедия от Молиер.
Петър Арнаудов направил обичайният ироничен преглед на отиващата си година. Мнозина се разсмели, защото „…не е зле да виждаме себе си в такива моменти през изпъкнало огледало“.
Последвайте ни и в Телеграм
