Антон Страшимиров пристига в Казанлък в края на XIX век, за да замести учителя по литература Климент Карагюлев в Педагогическото училище. Писателят остава само една година тук и тук приключва завинаги педагогическата му кариера, но пък градът го вдъхновява да напише няколко творби, които сам той намирал за най-хубавите.
„Докато Карагюлев беше слаб, нервен и прозаичен, Страшимиров, тогава едва 27-годишен, беше буен младеж с гъста настръхнала коса, остра клиновидна брада, розово лице, остър проницателен поглед и с винаги готова усмивка на учтив, възпитан и с чувствителна душа човек“, разказва Стефан Ат. Шопов на страниците на вестник „Казанлъшка искра“.
Шопов е ученик във втори курс на Казанлъшкото педагогическо училище през 1898 – 1899 г., когато се разиграва случката, сложила край на учителстването на Страшимиров.
По онова време, припомня Шопов, в училището „се подготвят народни учители за отделенията в села и градове“. Казанлъшкото училище е прочуто и негови възпитаници са редица забележителни българи.
Писателят, драматург, публицист Антон Страшимиров още с идването си в школото разкрива литературен кръжок, в който проповядва на учениците с да се борят за „духовното освобождение на народа“. По това време национал-либералите управляват с терор, побои и арести, а изборите се провеждат с насилия.
„Голям мрак е долу. Не може вече с каква да е искра, свещ или лампа да се пръсне този мрак. Трябват големи лампи – слънца! Всеки от вас трябва да стане такава голяма лампа. А за това са нужни три неща: много знания, силно чувство на обич към народа и желание да го просветите“, учи учениците си учителят.
Преди да дойде в Казанлък, Страшимиров даскалува в Поповско, Варненско и из Странджа планина. И както коментира неговият възпитаник Шопов, „там той бе видял мрака и душевната нищета на нашия селянин“. Та затуй ненавиждал всички, които използвали невежеството на масите, за да правят кариера или да трупат богатства.
Един ден Страшимиров срещнал на площада кмета на Казанлък, който го спрял с думите: „Извинете, г-н Страшимиров, но вие сте писали слаб по български език на моя син “.
„Писал съм му колкото заслужава“, отвърнал писателят.
Но облеченият във власт баща не отстъпвал: „А как досега не е заслужавал слаб и тъкмо при Вас получава такава оценка? Вашето поведение ми е известно и тъкмо то ме кара да се съмнявам в справедливостта на оценката ви“.
Страшимиров обаче не му останал длъжен: „Какво е поведението ми не съм длъжен да давам отчет на Вас“, избухнал той и извъртял звучен шамар на кмета.
Антон Страшимиров скорострелно бил телеграфически уволнен след срамната за кмета плесница и напуснал Казанлък.
Само една учебна година престоял в Казанлък Страшимиров, след това бил уволнен за цяла година и от всички училища в България. Той вече завинаги се откъсва от училището.
В Казанлък Антон Страшимиров пише „Вампир“, няколко разказа и повестите „Змей“ и „Габровка“, които сам смята за най-хубави.. Според Стефан Попвасилев „От всички творби най-хубава е „Вампир“, която е и една от най-сполучливите български драми, най-издържана и по техника, и по драматизъм.“
Сюжетът на „Вампир“ е твърде прост и е свързан с Казанлък. Писателят живеел на квартира у баба Килинчийка в Куленската махала и именно хазяйката му дала сюжета за драмата, като му разказала за избухналата голяма свада, тръгнала от изгубения гердан на кметицата.
Драмата „Вампир“ е значителен принос към историята на българската драма.
За своите ученици, на които макар и за кратко Страшимиров е преподавал, той завинаги остава любим учител по литература. С изключение на кметския син, разбира се.
Днес в Града на розите има основно училище, носещо името на писателя, улица и читалище в близкото село Черганово.
На снимката: Литературният ученически кръжок на Антон Страшимиров в Казанлък, Снимка: „Казанлъшка искра“, бр. 321/1938 г.
Последвайте ни и в Телеграм
