Интересни практики как в миналото са лекували болни зъби можем да намерим в пожълтелите страници на старите вестници. Така например в статия в бр. 139 от април 1930 г. на в.„Казанлъшка искра“ някой си д-р М. Скоклев посочва следните лекове за тривиалния кариес:
„Натопява се памуче колкото грахово зърно в карамфилово масло, ментово, джодженово и други етерични масла, или пък в карболова киселина, хлороформ, тинктура опий, анестизин и пр., или пък толкова памуче се намокря с вода, потапя се в аспирин (прах) или кокаин и се поставя в дупката на зъба“.
Когато обаче микробът „премине през върха на корена“ и се получи възпаление на „короневата обвивка“, тогава се прилага друго – „смазване на зъба в шийката до венеца с йод, йод с глицерин, до 3-4 пъти дневно, и затопляне на възпалената област на челюста със сухо топло (топла тухла, пясък, трици, термофор и пр.).
В случай на „сключване на челюста“, според д-р Скоклев, трябва да се правят масажи и да се упражнява да се отваря челюстта с… издялана кама от дъска.
Накрая стоматологът заключава, че всички изброени болести, „могат да причинят болки по целия нерв, който иде през мозъка през сляпото око „.
Та така е било преди 90 години. И казва ли ти някой, дали пък тези терапевтични практики не са помагали в крайна сметка. Ето на – и днес, в борбата с модерния уж коронавирус пак мнозина залагат на някогашните добри стари лекарства като аналгин-хининът, да речем.
Времената се менят, твърди се, че и нравите също…
Последвайте ни и в Телеграм
