В основната експозиция на Художествената галерия в Казанлък може да се види един малко популярен портрет на Г. С. Раковски, рисуван с маслени бои от неизвестен автор. Картината е датирана от 1864 г., Платното е с размери 68 х 51 см.
Съществувало е предположение, че изображението е дело на Николай Павлович, с когото Раковски се познавал много добре. Познанството им датира от 1860 г., когато съдбата среща двамата в Белград. Известно е, че видният ни революционер, от чието рождение тази година честваме 200 години, доста е повлиял на именития ни художник, обръщайки му внимание върху сюжетите с патриотичен характер. Но авторството на Павлович за създаването на портрета така и не е доказано.
Самата история с откриването на картината и попадането й в галерията (по онова време част от музея „Искра“) е твърде любопитна. Тя е подробно описана в бр. 158 от 15 февруари 1931 г. на първа страница във в. „Казанлъшка искра“.
През лятото на 1876 г. д-р Христо Стамболски – виден общественик, борец за църковна независимост, професор в медицинския факултет в Цариград и един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението – пътува за Ниш с файтон заедно с професори инструктори. На 15 юли те отсядат да обядват в кръчмата на Стоя Милев в Цариброд. В дъното на салона докторът съзира окачен голям портрет и разпознава в нарисуваното лице Георги Раковски.
Стамболски остава смаян как ликът на революционера може необезспокоявано да виси цели 12 години в питейното заведение, без да бъде забелязан от турците, които дирели под дърво и камък създателя на българската легия.
Той се поинтересувал от къде кръчмарят има този портрет, при което човекът споделил, че му бил даден на съхранение през 1864 г. от един „газетар“ (ще рече журналист във вестник), заедно с куп вестници и книги. Новинарят бил на път за София, та ги оставил в кръчмата на отговорно пазене, с уговорката, че на връщане ще си ги вземе.
Този „газетар“ бил самият Раковски, който така и не се върнал да си прибере нещата.
По-нататък в дописката в „Казанлъшка искра“ се уточнява, че д-р Стамболски дал бакшиш на кръчмаря и му заръчал да скрие картинта, докато се върне от Ниш.
Когато дошъл в кръчмата следващия път, той взел портрета и го заключил в куфара си, като го занесъл в дома си, където го крил дълго време. После опасната художествена творба бива пазена от сестра му.
През 1931 г. докторът го подарява на музея „Искра“, за да се съхрани за поколенията. Днес портретът на Раковски заема почетно място в постоянната експозиция на казанлъшката Художествена галерия. Като минавате от там, непременно отидете да го видите! Защото няма да го намерите нито в учебниците, нито окачен на стената в някоя държавна институция.
Бележка на редакцията: Изказваме дълбока благодарност на Художествена галерия – Казанлък, откъдето бяха така любезни да ни предоставят снимката на намерения от д-р Стамболски портрет на Г. С. Раковски!
Деяна Славчева
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
