Атлет от камък с пощенски рог и свитък в ръце, символизиращ размяната на съобщения от памтивека, е поставен преди близо век над входа на Старата поща в Казанлък.
Казанлъшкият каменен Хермес, обаче, хич не се харесал на местните или поне на онази част, която представлявала будната естетска мисъл за времето си, и започнала полемика в града.
Поставянето на пластиката през ноември 1933 г. предизвикала критични дописки в казанлъшкия печат. „Релиефа” символизира изобщо телеграфното дело, но като композиция не седи много добре на фасадата и по изпълнение не задоволява”, критикува допискник в местната преса
Според критичния репортер „релиефът” бил втората скулптурна работа в Казанлък, след тая на светите братя Кирил и Методий, поставена в двора на Педагогическото училище през същата година на 24 май. Това е и първият паметник у нас на светите братя и е дело на скулптора Иван Топалов.
След година критичният журналист, подписан като Бр., отново напомнил за каменното недоразумение над входа на пощата и директно го нарекъл „глупост”. Дори предрекъл, че поколенията вероятно ще го съборят. Този път повод да пише за нехаресваната пластика на Хермес, чийто автор не ни е известен, станало поставянето на бюста на Емануил Манолов на „Тюлбето”. Този бюст обаче бил окачествен като добър от местните естети. Той пък станал първият паметник у нас на музикален деятел.
Младежът с пощенския рог опровергал своя критик, защото продължава да стои на мястото си.
Последвайте ни и в Телеграм
