Бях много малък, когато слушах от възрастните хора, че рано или късно през нашата долина ще мине железница, както през Пловдив и Стара Загора. Преди 1912 бяха успели да пуснат трасето Стара Загора-Тулово-Горна Оряховица и през Първата световна война няколко души, които отивахме войници, наехме каруца от село, която ни закара до Тулово и оттам заминахме на бойното поле. През войната, която продължи 3 години, когато ни пускаха в отпуск, уж за по-право и по-бързо да се приберем у дома, слизахме от войнишкия влак на гара Белозем и пеша през Чоба, Аджар, през Средна гора, Александрово и в нашето село. Отпуската малка и гледахме да съкратим пътя, за да останем по-дълго при своите близки.
През 1921 година влака стигна до Казанлък и от Пловдив до Карлово, а за поставяне на релсовия път и пускане на влака по участъка Казанлък-Карлово, трябваше още дълги години да чакаме.
Най-после дългоочаквания момент дойде! Съобщиха ни, че на трети октомври, годината беше 1939, покрай наше село ще мине първия влак. А лентата ще среже не кой да е, а самия Цар наш, български. Мало и голямо се струпа на гарата, всички радостни и щастливи, че дочакахме най-сетне този час. Влака пристигна с пуфтене и от него слезе Царя наш, цар Борис ІІІ! Врява, олелия, всеки иска да се здрависа и поприказва с него. „…
Фотография и текст: Тодор Бечев (1896 – 1966 г.) от село Тъжа
Материалът и снимката са публикувани във Фейсбук групата Старъ Казанлъкъ/Kazanluk/Казанлък
https://www.facebook.com/photo?fbid=6482359611806054&set=gm.4196430340463354
Последвайте ни и в Телеграм
