През 1920 г. на 27 февруари умира Стефан Попов – драматичен артист и режисьор, ръководител на първата субсидирана от държавата театрална трупа в България, един от основателите на Народния театър в София, редактор на в. “Кукуригу”. Роден е в Казанлък през 1846 г.
Дружеството на работниците от Дановата печатница в Пловдив през декември 1881 г. с участието и под режисурата на казанлъчанина Стефан Петков Попов представя в театър “Люксембург” пиесите “Стоян войвода” от Добри Войников и “Ревността на Барбуйе” от Молиер.
Два дни по-късно след емоционален дебат на историческото XIII заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша “за съставлението на движима театрална трупа”. По този повод на 11 декември в. “Народний глас“ заключава с перото на Вазов:
“Значи положи се вече здрава основа на българский народен театър”.
Стефан Попов първоначално учи в Казанлък, а след това в Католическата гимназия в Одрин, където баща му е преподавател. Получава стипендия и заминава за Рим, където изучава богословие.
Там пребивава 10 години, проявява интерес към театъра и живописта.
През 1875-1878 г. е служител в компанията „Източни железници“ в Истанбул. След Освобождението се установява в Пловдив, където се занимава с търговия, а след това е съдебен чиновник. През 1882 – 1883 г. г. е редактор във вестник „Кукуригу“.
От Дирекцията на народното просвещение му е възложено да организира трупата на първия български субсидиран професионален театър в Пловдив.
Взима участие в Сръбско-българската война 1885 г. като локомотивен машинист. В периода 1886 – 1892 г. живее със семейството си в Истанбул и гръцкия град Егио. След завръщането си в България постъпва като актьор в театър „Сълза и смях“. Напуска театъра около 1894 г.]
Стефан Попов е автор на драматургични произведения и преводач на едноактни комедии.
Неговите постановки „Стоян войвода“ и „завистта на Барбуе“ откриват нов път за бг театър.
Последвайте ни и в Телеграм
