Кирил Гунев е юрист, финансист и политик, и министър на финансите в периода между 1935 и 1938 година. Той е управител на Българската народна банка от 1938 до 1 юни 1944 година. След това Гунев се връща отново на поста от 10 август до ноември същата година.
Кирил Гунев е роден на 30 януари 1887 година в Казанлък. През 1909 година завършва право в Париж. Между 1919 и 1920 година е съдия в София, а в периода 1920-1923 година е главен юрисконсулт на Дирекцията за стопански грижи и на Министерството на финансите.
От 1923 година Гунев работи в Българската народна банка като администратор и после директор на Централното управление на банката. От 4 октомври 1932 до 23 декември 1935 година е неин подуправител.
В следващите години между 1935 и 1938-а е финансов министър в първото и второто правителство на Георги Кьосеиванов.
В периода от ноември 1938 до 1 юни 1944 г. е временно управляващ БНБ, След това е управител на Българската народна банка от 10 август до септември 1944 година.
На 13 ноември 1944 година Кирил Гунев и други негови подчинени са привлечени като обвиняеми към X състав на Народния съд за дейността им при управлението на БНБ в периода на Втората световна война. Осъден е на 15 години затвор, 200 000 лева глоба и лишаване на права за 16 години.
Кирил Гунев умира през 1949 година.
Из „Обвинителен акт срещу Кирил Гунев, д-р П.Косев, Г.Пройчев, Св.Тошев, д-р Н.Христов и Ст. Стойчев
с решение за предаването им на съд но Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи
София, преди 21 март 1945 г.
…Българската Народна банка, която и преди това провеждаше с всички възможни средства германското проникване в страната, отговаряйки с това на политическите тенденции на тогавашните правителства, през м. октомври 1940 година намери ръцете си напълно развързани. В продължение на десет години преди това, БВБ котираше германската марка по един курс 32,50 лв. който не отговаряше на истинската й стойност. Преди обявяването на войната, през 1939 г. германската марка струваше на международния пазар около 11 лева, докато БНБ я купуваше по 32,50 лв., без премия. Това обстоятелство създаваше една премия от над 200%, каквато премия никъде в света не е плащано за германската марка.
…На 15.тХ.1940 год. е сключена поменатата по-горе клирингова спогодба, с която се премахват частните компенсационни сделки и когато по силата на спогодбата за улесняване на междудържавните плащания е приет твърдия и ненормално висок курс на марката 32,50 лв., клиринговото салдо е било в полза на България в размер на 54 781 012 райхсмарки равни на 1 780 382 000 лв… На 31.Хтт.1943 г. то се увеличава на 624 888 875 райхсмарки равни на 20 308 838 000 лв., за да достигне на 23.Х.1944 г. чудовищната цифра 736 574 720 райхсмарки равни на лева 23 938 678 000. Но, това не е истинският размер на клиринговото салдо. В желанието си да бъде още веднъж полезна на германското военновременно стопанство, БНБ е сконтирала издадените от българската държава държавни съкровищни бонове, за около 6 000 000 000 лева.
Тази „скромна“ финансова подкрепа, както Кирил Гунев нарича дадените 47 000 000 000 лева на Германия, сега българският народ проверява колко е тежка за неговите скромни стопански и финансови възможности, като напряга всичките си усилия да покрие Заема на Свободата. Онова, което принадлежеше на цялата нация, но с което се разпореждаха само няколко избраници, наречени централно управление на БНБ и което те лекомислено захвърлиха в зиналите лапи на германския империализъм, трябва да бъде събрана наново с усилията на целия български народ срещу потта и кървавия труд на цела, работяща България…
Народни обвинители: Стою Татаров, Иван Бояджиев, Шемтов Данон
АМВР, Народен съд, Х-ти състав, а.е. 239, 6-7, 10. Оригинал Печатно
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
