Години наред снимката на казанлъшкия учител Филип Велев погрешно е смятана за фотографията на Добри Чинтулов, докато двама фотографи изследователи Светлозара Курдова и Стефан Стефанов не издават през 2008 г. книгата “Страници от историята на фотографията в Сливен”, където разказват за объркването.
Филип Велев умира на днешната дата преди 141 години, през 1846 г. като класен учител в Казанлък в Калпакчийското училище въвежда годишни изпити, които започват с водосвет.
Той съставя след 1869 г. българска граматика, написва елинска граматика, превежда книги от гръцки на български език. Най-важната негова литературна работа е преводът на Омировата ‘Илиада’. Член е на Казанлъшкия революционен комитет и участва в тайните срещи с Левски в хана на баба Гана.
През 1870 г. , като представител на град Казанлък , даскал Велиев участва в учителския събор в Пловдив. След завръщането си, с помощта на читалище „Просвещение“, той се заема да реализира решенията на събора. На 31 май 1870 г. в Казанлък е свикан събор на учителите от околията. Съборът не само обсъдил училищната програма, изработена в Пловдив, но и била определена датата на изпитите. Съборът задължил учителите да събират и описват песни, приказки, обичаи и пр., които да изпращат на настоятелствата на читалището.
В първите дни на януари 1878 г. са създадени местните органи на властта. Филип Велиев е назначен за председател на съдебния съвет. След Берлинския договор Казанлък попада в Източна Румелия. На мястото на бившия „съдебен съвет“ е създадена длъжност „Кантонален съдия“, но Велиев е преназначен на новата длъжност. На съдийската длъжност остава до смъртта си на 24 септември 1883 г.
Курдова и Стефанов съобщават в своята книга, че сред портретите на възрожденския поет са се натъкнали на “историческа мистификация”. Те посочват, че в “Опис на портрети и снимки” в Националната библиотека “Кирил и Методий”, под №1572 е описана снимка на участниците в окръжния учителски събор през 1870 година. Сред 32-ма фотографирани участници са посочени само осем имена, сред тях и на Добри Чинтулов. Но образът, обявен за негов, случайно има далечна прилика с поета. Как е станало объркването, обясняват други двама изследователи – Григор Николов и Константин Хамамджиев, в публикации от 2004 и 2006 г. Те посочват, че в описа в националната библиотека има няколко грешки. Една от тях е, че сред имената на участвалите в събора неправилно е посочен не само Добри Чинтулов, а и…Васил Левски. Копие от същата снимка, от учителския събор, се пази в архива на Феликс Каниц в БАН. Унгарският пътешественик и етнограф още през 1870 г. саморъчно е написал имената на участниците в белите полета около фотографията, а под №4 той е означил Филип Велев.
„А Добри Чинтулов просто не е ходил в Пловдив”, заключават в книгата си фотографите Курдова и Стефанов.
На снимката долу: Добри Чинтулов, горе: Филип Велев
Последвайте ни и в Телеграм
