В Казанлък са направени 9 модела самолети и са се конструирали още 11. „Капрони Български“ е втората фирма в света, която през 1941 г. в произвежда реактивен самолет.
В началото 1925 г. в Министерството на войната при ген. Иван Вълков, родом от Казанлък, идват на инспекция комисари от двете страни победителки в Първата световна война – Англия и Франция, за да проверят дали са унищожени българските самолети, участвали в Първата световна война. Тъй като в най-големия въоръжен конфликт в историята на човечеството България е губеща страна, ние сме лишени от авиация.
Какво е решил ген. Вълков, можем само да гадаем, но той се свързва с един свой познат чешки журналист – Владимир Сис, който е репортер от фронта, когато ген. Вълков е началник-щаб на 7-а пехотна Рилска дивизия. Там те стават и лични приятели.
Българският министър обяснил, че на всяка цена трябва да се запазят българските самолети. От Чехия след няколко месеца пристигат представители на самолетостроителната фирма „AERO-Прага“. Ген. Вълков нарежда на министъра на транспорта самолетите, които се намират на Божурище, да бъдат изпратени в Казанлък и зачислени на чешката фирма, а Чехия е сред победителите в Първата световна война.
Само след година и половина е изградено летище и фабрика за аеропланно училище за пилоти.
Когато след две години отново идват представителите на Англия и Франция, за да проверят унищожени ли са българските самолети, на Божурище откриват само струпани самолетни останки, които нареждат да се запалят.
А когато идват в Казанлък, самолетите, които виждат, вече носят отличителните знаци на Чехия и това спасява нашите летателни машини. Няма как да искат да бъдат унищожени чешки самолети. По този начин българските офицери начело с ген. Вълков успяват да запазят летателния парк на българската авиация.
Италианските инженери пристигат тук през 1930 г., пак благодарение на ген. Иван Вълков. Той вече е изпратен пълномощен министър на България в Италия и се запознава с директора на „Капрони“, Милано.
„Капрони Български“ (КБ) е акционерно дружество за промишлено производство на самолети в България. Основано е в София през 1930 г. с италиански капитали на фирма „Капрони“, която откупува от „AERO-Прага“ самолетостроителната фабрика в Казанлък. „Капрони Български“ се изписва в някои издания по въпросите на авиацията и като „Български Капрони А.Д“.
В построената фабрика в Казанлък до 1938 г. се конструират предимно учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничени по обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с Министерството на войната.
В производството се използват предимно български материали. Като пример може да се даде подмяната на американския дървен елхов материал с български такъв от Родопите, превъзхождащ вносния.
Във фабриката се работи с български материали по обшивката. Всички елементи от конструкцията от стомана или профили се произвеждат във фабриката. Материалите за това и двигателите са от внос. Целият цикъл от проекта до производството и изпитателният полет се контролират от Българската държавна самолетна контрола (БДСК).
Специалните материали за производство на самолети се доставят от Германия. По време на Втората световна война поради затруднения и в самата Германия, „Капрони Български“ не изпълняват поръчки поради липса на специални стомани и профили и поради липса на държавни поръчки. Фирмата фалира. От 15 септември 1942 г. собственик на фабриката става българската държава.
По време на небивалия разцвет на българското самолетостроене в Казанлък са направени 9 модела самолети и са се конструирали още 11 немски модела. „Капрони Български“ е втората фирма, която през 1941 г. в света произвежда реактивен самолет след немския „Месершмит – 262“ през 1939 г.
Интересен факт е, че самолетът не само външно удивително прилича на Миг-21. Основният италиански инженер в „Капрони“, бидейки комунист, бяга в СССР и отваря очите на руснаците за реактивния двигател с по-голяма скорост. Той е автор на най-бързите съветски изтребители по онова време. Дотогава изтребителите на руснаците са по-бавни от бомбардировачите.
Днес в Казанлък има паметна плоча на чешките самолетостроители от 1927 г.
На снимката: Фабрика „Самолетна фабрика Български Капрони“ в Казанлък, 1930 г.
Последвайте ни и в Телеграм
