Общинския съвет на Казанлък „вкарал“ градеца К. в Брюксел. Случило се в началото на 1926 г. , буквално в последния месец от мандата на местното старейшинство.
Старейшините гласували решение, съобщава вестник „Казанлъшка искра“, с което дали шанс на общината да стане член на Съюза на българските градове. От своя страна въпросният съюз бил член на Международния съюз на градовете, чието седалище било в Брюксел. Така Казанлък се записал като община-член на организация, събираща европейски градове.
По това време населението на Казанлък наброявало близо 12 000 души. В бр. 32 от 1925 г. Иван Колинкоев прави едно критично описание на Казанлък:
”Благоустройството на града върви бавно. Строежът на нови обществени постройки са много малко и то само в центъра. Всички главни и второстепенни улици стоят без тротоари и бордюри. Градът се развива на рядко изобилие на вода, но тя е пусната по един анархистичен начин да се разлива и тече необуздано по всички негови посоки,като на много места се пресича и затруднява движението в града. Улиците и площадите са непочистени. Коритото на Старата река е изпълнено с боклуци….”
Може и да нямало улици с бордюри, но имало цели пет коли в градеца К., а и бил „записан“ в Брюксел.
Последвайте ни и в Телеграм
