В навечерието на Коледа преди 90 години в. „Казанлъшка искра“ в своя брой 179 от декември 1931 г. излиза с призив да бъдат подкрепени с дарения ученическите трапезарии в Града на розите, в които в онези далечни години се хранят около 150 деца от бедни казанлъшки семейства.
В дописка, подписана с автор с псевдоним „Стар учител“, се изтъква: „Да не казваме, че нямаме, че не можем да помогнем, защото и ние не сме богати“.
А ето и съветите как може да се помогне за изхранването на нещастните дечица през тежката зима, дори ако си беден.
„Пиячът да не пие нищо една седмица и ще изхрани за тая седмица едно дете. Пушачът да не пуши един месец и ще обуе едно босо дете. Бедният да не яде един ден и ще нахрани едно дете“ – препоръчва Старият учител.
И цитира в края на текста си думите на Христос: „Който дава на гладния, дава го на мене“.
На колко алкохолици гърлото е пресъхнало за седем дена и колцина заклети тютюнджии са спрели папиросите, едва ли ще разберем. Но че някогашните наши сънародници са проявявали грижа и състрадание към нуждаещите се, се вижда на всяка страница от старата газета.
Така например, от друга кратка информация в същия декемврийски брой от 1931 г. научаваме, че Съюзът за закрила на децата в България е образувал в цялата страна комитети, които да събират средства за подпомагане на децата на безработните родители.
И тъй като голяма част от тях били ученици, тогавашното Министерство на народното просвещение, „намирайки, че като пропагандира между учащите се идеята за взаимопомощ, действа възпитателно“, е наредило с окръжно всеки ученик, с изключение на крайно бедните, да внася най-малко по 1 лев месечно за подпомагането на децата на безработните майки и татковци.
Тази кампания се е провела през месеците ноември и декември 1931 г. и от януари до март на следващата година. По онова време в Казанлък във всички народни и частни основни (първоначални и прогимназии) училища са учили общо 1557 деца.
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
