На 4 юни се навършиха 90 години от смрътта на Христо Стамболски – изявен обществен деец от периода на Възраждането и борец за църковно-национална независимост. Бидейки лекар анатом и преподавател в Медицинския факултет в Цариград, той е един от основоположниците на нашето здравеопазване след Освобождението на страната ни от турско робство.
Бъдещият медик е роден на 8 август 1843 г. в Казанлък, като първоначално учи в родния си град при известния в този период даскал Иван Найденов. През 1858 г. след успешно положени изпити се записва да следва в Имперското медицинско училище в Цариград. След като се дипломира като медик, е привлечен за преподавател в същото учебно заведение, а впоследствие става професор по анатомия във Военно-медицинското училище в турската столица.
През 60-те години на XIX век Христо Стамболски се включва дейно в църковно-националната борба, както и в живота на българската община в Цариград. През 1870 г. е избран за председател на българското читалище в османската столица, а когато е провъзгласена Българската екзархия, е включен в състава на сформирания смесен Екзархийски съвет.
Видният български лекар използва свободния си достъп до високите етажи в турската йерархия, за да помага в църковната борба на народа ни. Среща се и с Апостола на свободата Васил Левски и му съдейства в търсенето на средства за национално-освободителното движение.
Заради активната си обществена дейност и участието си в освободителните борби на народа ни д-р Стамболски е заточен от османските власти в град Сана, намиращ се днес в границите на Йемен. По време на престоя си там се сблъсква с паразитната епидемия сред войниците, като това го насочва към изучаването на дракункулозата (причинителят на заболяването е гвинейски хелминт, а реципиентите са главно хора и кучета, б.р.).
С това си занимание той получава световна известност и признание, а неговите стъкленици с т. нар. „Йеменски червей“ и днес се съхраняват в Британския музей в Лондон.
След края на Руско-турската война именитият ни медик е освободен от заточението и са завръща в освободена България. Първоначално започва работа като лекар в Габрово, а след това се прехвърля в Казанлък и в София, където също се занимава с лекарска практика.
В края на 70-те години на XIX век Христо Стамболски се установява в Източна Румелия и скоро става един от ръководните дейци на Народната (Съединиска) партия. Той е избран за народен представител в Областното събрание на автономната област, а след това е префект на град Сливен. В периода 1880-1881 г. е директор (министър) на обществените сгради в областта. По това време става инициатор за създаване на земеделско училище в Садово.
След съединението на Източна Румелия и Княжство България д-р Стамболски насочва вниманието си към организирането на здравното дело в страната. Той е един от основателите на Българския лекарски съюз, а от 1903 г. завежда Кожно-венерическия отдел на Александровска болница в столицата.
По време на Балканските войни е назначен за директор на Санитарната дирекция. След края на конфликта е избран за член на Осмия върховен медицински съвет.
Публикува на различни езици редица трудове по анатомия, антропология , паразитология, епидемиология и др.
Христо Стамболски умира на 4 юни 1932 г. в София, на 89-годишна възраст.
Последвайте ни и в Телеграм
