Радетелят на казанлъшкото културно извисяване Иван Енчев, познат повече с прозвището си – Видю, е основател на местната галерия и автор на афиша на първата българска опера „Сиромахкиня“. Той е един забравен интелектуалец, както от съгражданите си, така и от националната културна общност.
Трудът на Видю „Българският народен кръст“ е създаван в продължение на 20 години от автора му, преседял в Научния архив на БАН с години е издаден през 1994 г. Състои се от 14 тома, първият от които липсва в Научния архив на БАН. Томовете съдържат текстове с описание на кръстове, събирани от исторически етническата територия на България, пресъздадени в акварел и рисунки с туш. Трудът е получил високата оценка на художниците Иван Мърквичка и Антон Митов, на професорите Йордан Иванов и Богдан Филов.
Тази книга на известния художник и художествен критик – Иван Енчев – Видю, е изключително ценно изследване за българския народен кръст и е най-мащабното и досега. Най-голям дял заемат надгробните паметници – каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, от шевичния орнамент и др. Широкият териториален обхват на илюстративния материал, датировката на паметниците, застъпването на разнородни по своята функция кръстове дават възможност да се проследи развитието на естетическите принципи в българското народно изкуство за един много съществен период от неговата история – Възраждането и първите години след Освобождението. Не по-малко важен е и фактът, че са обхванати територии, които отдавна не се намират в пределите на България, като Северна Добруджа и Вардарска Македония, а и повечето от паметниците, документирани от автора, вече не съществуват. Единството на стиловите особености на кръстовете доказва по нагледен път единството на българската народна култура.
Преди две години бяха издадени фрагменти от дневника на Видю, които ексдиректорът на музей „Чудомир“ в Казанлък Пеньо Терзиев, подбра и публикува в книга. Частите от дневника на Видю откри казанлъчанинът Румен Александров сред камарите изхвърлени книжа за вторични суровини, откупи ги и ги занесе в музея, откъдето пък Терзиев ги претвори в книжно издание през 2012 г. Самият Александров сподели историята на намирането на дневника пред наш репортер при излизането на книгата.
Интересна подробност е, че миниатюра от Иван Енчев харесал някога Иван Вазов и я държал до края на дните си на нощното си шкафче. Тя и досега е там. Двамата са общували из софийските кафенета, а художникът подарил рисунката на дядо Вазов за спомен.
Иван Енчев – Видю умира в Казанлък на тази дата през 1936 г. Освен художник е и сценограф, изкуствовед, етнограф. Роден е на 29 февруари 1882 г. в Казанлък.
Последвайте ни и в Телеграм
