Целунато от ангели парче земя

0
10994

От който и край на страната да тръгнете, сте на не повече от 4 часа път.
И няма как да объркате посоката, тъй като „всички пътища водят натам“.
В центъра на България.
През всички сезони.
И ако сте забравили да програмите GPS-а, за близостта на локацията ще се ориентирате по… красивите момичета и розово-лилавите полета.
Досущ като Прованс.
Не френският, българският.
Онзи, който къта в сърцето си красива магия: странна смесица от красота, поносима доза еснафлък, розов аромат, древни тайни, видим стремеж за Сега и много амбиции за После.

Сърцето на Розовата долина.
Казанлък.

Целунато от ангели парче земя

Град с пъстра, разнолика, вълнуваща история. „Дърпала“ пътешественици и пътеписци отблизо и далеч.

Не само защото назад в годините, а и сега, порасналият достатъчно предбалкански град е Авраамов дом, където мирно и кротко, на хубав конушмак, са седели един до друг българин, турчин, арменец, евреин, каракачанин, миллет. А и защото тук винаги има какво да научиш: с какво да заредиш сърцето си, да зарадваш сетивата си, да повдигнеш духа си и да отнесеш със себе си.

При това с шепи.

Още на входа на града, преди да сте отръскали от очите си лилаво-розовите отблясъци от тукашната пролетна роса и отмили аромата на прясно сварената розова вода или масло от десетките модерни розоварни в района, погледът ви ще привлече кипрата сграда на някогашната фабрика на лютиера Димитър Георгиев и братята му, основана преди 96 години. Фабрика за производство на цигулки и баси.

Паметникът на основателя и малък музей, в който може да се видят интересни експонати, музикални партитури и научат любопитни факти за лютиерството и местното производство, са бонусите ви, ако спрете за минути тук.

Преди по- малко от година родолюбиви казанлъчани, пазещи памет и уважение към историята съградиха паметна плоча на мястото, където е било лютиерскато ателие на братята Димитър Георгиеви. Намира се на по-малко от километър от самата фабрика, на булевард „23 Пехотен шипченски полк“.

Оттам, до емблематичното казанлъшко място – Царската чешма, имате не повече от 300 метра.

За нищо на света не го подминавайте.

Спрете и се насладете на финия аристократизъм, който е вложил в направата й флорентинският скулптор Арнолдо Дзоки.

Открита е през 1903 година, по време на посрещането на Цар Фердинанд в Казанлък. Той е и първият, отпил от водата й, прихваната чак от Бузлуджа. Тръгва си от Казанлък с две глинени стомни вода от чешмата, за „из път“.

Освен Царската, чешмата в центъра на града е известна и като Лъвовата. Заради трите лъва на фасадата й.

И не се връзвайте на уговорка за среща с местна красавица на „източния лъв“ на чешмата.

Тенекия е.

Жокер: няма да дойде. Просто от изток няма такъв лъв.

Царската или Лъвовата чешма в центъра на града
Но пък със сигурност „хваща дикиш“ друга една местна легенда, превърнала се в магия за любов и орисване за оставане.

Посланието: пийте вода от Царската чешма, ако искате да си вземете красива казанлъшка мома или да останете завинаги в магията на града на розите.

Работи… поличбата.

Със сигурност ще ви повлече магията на това място, особено, ако сте в Казанлък през пролетта и лятото.

Аромат.
Накъдето и да се огледаш – хоризонтът е в розово, лила, или жълто.
Рози, слънчоглед, лавандула.
На талази се стелят уханието им и само по напевите, дето ги носи вятърът, ще различавате полетата.

„Най-арт“ са тези с розите, където в розовите градини може да срещнете от чевръсти бабки, през цели мургави фамилии, до местни красавици, неуморни разказвачи на лакърдии и оправни домакини, решили да разтоварят делника с трудова терапия или просто да си помогнат с някой лев. С бране на рози.

Всеки, който е събрал кураж да нагази в 4 сутринта в розовите ниви, с гумени ботуши и найлонова торба, завинаги отнася със себе си магията на това духовно пречистване и взрива от различни емоции преди изгрева на слънцето.

А може просто да се потопите в розовата магия на Музея на розата. Или на този с етерично-маслените култури.

И да съпреживявате времената на старите розотърговци, пренесли славата на казанлъшките розови ниви в цяла Европа и отвъд океана, или просто да потънете в мечтания по Розовите царици на Казанлък. И техните гизди и корони.

Или просто да усвоявате мурафетите и бизнес уроците от дебелите търговски тефтери на някогашните казанлъшки розотърговци.

Тефтери, в които има само две графи: “ да взема“ и „да давам“.

Ясно е коя е по-дълга, нали?

Ако разполагате с повече време в Казанлък, с общи билет може да посетите освен Казанлъшката тракийска гробница – копие, всички социализирани тракийски могили в района.

Казанлъшката гробница – шедьовър в тракийското изкуство се намира в парк Тюлбето. Името му идва от турската гробница Тюрбе, която се намира непосредствено до тракийската.
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис .
Оставете се да ви понесе Времето в „Оструша“, „Грифоните“, Хелвеция, „Голяма Косматка“, отделете си време и за Крънската могила от неолита, за Шипченския манастир и непременно… за Чинията на Бузлуджа.

Няма да може да влезете вътре, понеже паметникът повече от година е под охрана, но и отвън мащабите на величието и на разрухата, са впечатляващо покъртителни.

На връщане, спрете в казанлъшкото село Енина. Където тихо, в старата част на селото, зад каменни дувари, се е сгушила малката църквичка „Света Параскева- Петка“.

Място с друга енергия.

Църквата, за която се предполага, че е строена по времето на Иван Асен II, е многократно разрушавана.

Последно е възстановена преди 20-тина години със съдействието на местната фамилия Гущерови.

В този храм е открит най-старият и интересен старобългарски ръкопис, открит на българска територия – „Енинският Апостол“. В „Света Параскева – Петка“ Левски създава и местен революционен комитет.
Ако не ви е по мярка празничната юнска шумотевица, то Казанлък има какво да ви предложи и отвъд нея: може да яздите коне, да усвоявате древни прабългарски бойни умения, да изкачите Мегалита, място с много легенди и прекрасни гледки към Долината, да запечатате слънчевото намигане през почти съвършените скални отвори, особено гостоприемни в дните на равноденствие.
Местните хора тук казват, че честит и благ навеки ще е всеки, зърнал това.

Казанлъчани обичат гости.

Умеят да ги срещат и са неуморни в това да показват красотата на мястото си.

Непременно ще ви отведат на… разходка във Времето.

В местната галерия и исторически музей, където ви чакат находки от праисторически времена, през епохата на Севт Трети, до наши дни.

Часове ще са ви нужни за богатствата на казанлъшката Художествена галерия. Която още от прага ви посреща с рояла на академик Петко Стайнов.

Изключително интересна експозиция от икони от 17-20 век и повече от 260 живописни и скулптурни творби в постоянната експозиция на галерията.

Петко Клисуров, Иван Вълчанов, Иван Енчев-Видю, Захари Желев, Иван Милев, Иван Пенков, Чудомир, Мара Чорбаджийска, Станю Стаматов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Трингов, Васил Бараков, Христо Песев, Мара Йосифова, Иван Мърквичка, Антон Митов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Александър Петров, Димитър Казаков-Нерон, както и скулпторите Доко Доков, Александър Андреев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Анастас Дудулов, са само част от имената, чийто творби може да видите в нея.
За ценителите са и 2 експозиции с творби на именитите художници Дечко Узунов и Ненко Балкански, разположени в родните им къщи.

Локация без пропускане в Казанлък, е и къщата, в която живее и създава своите „Нашенци“, зевзекът от Турия, духовитият разказвач на нрава казанлъшки – Димитър Чорбаджийски -Чудомир.

Вече 27 години неговите потомци и признателни съграждани почитат творчеството му с едноседмични Чудомирови дни.

От Благовещение до 1-ви април.

В Казанлък може да видите още: гробът на композитора на първата българска опера „Сиромахкиня“ – Емануил Манолов, дома на автора на „Тракийски танци“ акад. Петко Стайнов, къщата на рода Стайнови, в която са запазени единствените съхранени стенописи на Иван Милев, и в която къща, след казанлъшкото читалище „Искра, светва първата електрическа лапма в града преди повече от 100 години.

Тук е и Папазовата къща, където е създаден проекта на Санстефанския мирен договор, паметникът на загиналите опълченци от 9-та и 10-та дружина от 23 Пехотен шипченски полк, съграден с гюлтета от бойните полета, в които са участвали опълченците, интересни стари къщи на еврейски и турски фамилии.

Със сигурност ще си направите и снимка пред двете скулпторни емблеми на Казанлък, дело на покойния самобитен Доко Доков: Тракийката и Японката.

Последната е единствена в света и запазено място за снимки за хилядите приятели на Казанлък и на българската роза от Япония, които ежегодно посещават града.

1 джамия, 4 православни храма, всеки от тях с интересна древна история и Девически манастир, са други бонуси в казанлъшката разходка.

В манастира, бивш военен лазарет по време на Освободителната война, поискайте да ви покажат чудотворната икона на Богородица, гробовете на загиналите руски воини и офицери по време на битките.

Малко известен факт е, че в задния двор на манастира, досами някогашната пътека, се намира гроба на офицера от турската армия – Леман паша.

За финал на вечерта, си подарете залез.

Край язовир „Копринка“.

Там, във водите му, на по- малко от 20 метра дълбочина, са останките от 50 декаровия град на владетеля Севт и неговия дворец.

И докато се носите във Времето, ще ви буди единствено обонянието: предусещащо кулинарен пир. С вкусна риба от съседните ресторанти, гарнирана с… евъргрийни…

Като на море.

Заселилите се от десетилетие чайки по тези земи, само допълват усещането.

Още ли се чудите?
От който и край да поемете – не повече 4 часа път.
И сте в това целунато от ангели парче земя.
Градът на Севт.
На розите.
На Царица Роза.
На Учителя Тео и неговите „златни“ физици.
Градът на хубавите моми.
Медената долина.
Розовата долина.

Казанлък.
Място с пространство.
И хоризонт.

Снимки: БНР, Kazanlak.com, Impressio

Коментари от Фейсбук