Не са много онези държавници от родната ни история, които могат да поддържат кормилото на управлението в изключително бурни и непредсказуеми води. Един такъв безспорно е цар Борис III Сакскобургготски. Царуването му е обект на множество оценки. Според едни той е твърде колеблив и несигурен владетел, за други това е една лисича маска, зад която се крие истински политически вълк. Действително колкото по-различни са оценките за живота на един човек, толкова по-интересен и пъстър е той.
Краят на Първата световна война променя драстично обстановката в България. Държавата е изправена пред Втората национална катастрофа и цар Фердинанд абдикира от престола. На 3 октомври 1918 година с манифест от вече бившия владетел на Борис е поверено тежкото бреме на властта в един от най-динамичните и трудни периоди в историята на Третото българско царство – страната е икономически и военно обезсилена, двете национални катастрофи са оставили мечтата за национално обединение само мечта, а външнополитическата изолация е факт.
Борис Трети, чието пълно име е Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота, управлява България от 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г.
Българска история
Последвайте ни и в Телеграм
