В крайна сметка WWF първо се обзавеждат с университетски експерти, които да потвърдят защо действия по спасяване на природата са вредни, после, когато трагедията настъпва, същите „фактори“ потвърждават размера на бедствието и след това идва ред на събирането на средства от цял свят, дори от малка България, в името на коалите. Гневни реакции на исканията за пари обаче се обърнаха в обратен огън по еколозите в Австралия, които от години са пречели съзнателно на почистването на цели региони от мъртви растения, а запазеното масло в евкалиптите е било като бензин за огъня. Според австралийските деятели от WWF трябвало земята сама да се оправи с нейните си проблеми, за да не се стресират живите флора и фауна.
WWF организира благотворително събитие в столицата за набиране на пари за австралийските коали чрез „мащабен благотворителен базар“. И за да са убедени дарителите колко световно нужна е помощта им, на страницата си организацията удря в земята всички медийни съобщения за умрели животни и така от 1/2 милиард, колкото сметна с почесване по главата австралийският професор Крис Дикман и 1 милиард, колкото за по-сигурно ги обявиха медиите, от WWF са напред с материала: според тяхното преброяване умрелите животни са 1,250 млрд. – предимно сухоземни, птици и коали. Дори да ги разделим поравно на три, пак би ставало дума за 416 милиона коали.
Според официалната статистика на Австралия, видът наистина намалява своята популация и тя е около 43 хиляди. Тоест по данните на WWF, в пожарите са загинали близо 10 хиляди пъти повече коали, от съществуващите.
По официални данни от януари, 2020 г., коалите, жертви на огъня са около 8 хиляди. Не, те не са малко! Поражението е факт. Но не става дума за милион коали, не става дума за унищожена популация! Човешкото съчувствие към страдащите животни може да се отнесе и към Филипините, където всички същества около последния вулкан, до едно са изпарени във въздуха – от тях и останки няма.
Сюзан Лей, министър на Околната среда на Австралия съобщи официално, че държавата отпуска 50 млн. USD за възстановяване на пораженията от пожарите сред природата. Половината от сумата ще бъде за възстановяване на пострадалите животински популации, като засегнатите видове са 13.
Въпросът е как точно WWF събират пари у нас, пред кого ще отчетат тези пари, по коя сметка в Австралия ще ги преведат и как ще докажат на всички любители на коалите (явно останалите 12 вида на далечния континент не са достатъчно миловидни), че именно милите животинки са получили събраната сума?
Какво научиха хората по света за коалите? Това са тромави животни с миловидни муцунки, почти без страх от хората. Всеки може да улови коала, стига да носи одеяло или дебели дрехи, за да не го одере животинчето с дългите си нокти. Коалите комфортно пият вода от шише, от чаша, от шепа и преследват хората, когато искат още нещо от тях.
За кенгурата и тяхното страдание вече никой не говори, защото в продължение на години те бяха напаст за селското стопанство и това доведе до акции за отстрела им.
Затова лицето на кампанията на WWF България е коала с пожарникарско облекло. Трогателно и сърцераздирателно. Добрата новина е, че в Австралия не живеят ленивици, защото те щяха да са обявени за напълно изчезнал вид.
Съвсем, съвсем случайно се оказва обаче, че проф. Крис Дикман е автор на доклад на WWF за вредите, които прочистването на мъртвите растения в Нов Южен Уелс причинява на животните. За изчислението той намерил данни от около 2000 година за приблизителната популация на млекопитаещите само в този район.
Той умножава количеството животни, преброени в този регион от страната по броя на местата, предвидени за прочистване в цялата страна. И като взима механично тази цифра, той отново умножава по броя пожари, преброени в страната и стига до цифрата 480 милиона мъртви животни.
Професорът обаче изтъква, че не е отчел птици, насекоми, миниатюрни видове, които живеят по дърветата и в листата на растенията. И така с паяците, комарите и зелените еуглени, общия брой на животинските жертви достига 1 млрд., а явно с негова подкрепа, WWF смело брои и над милиард.
Попитан от Би Би Си как е възможно жертвите да са толкова много, след като животните не стоят на едно място в очакване да бъдат изпечени, проф. Дикман обяснява: „Да, вярно е, че птици като ему, които тичат много бързо, кенгурата, които са здрави и силни, много хвъркати птици, бързите животни, са успели да избягат, но много други са изостанали или дори нямат заложено бягството в уменията си – гущери, жаби, бръмбари и други дребни животни са били безпомощни.“
Срещу твърденията на професора никой не може да изтъкне друга статистика, защото такава няма. Преброяванията са откъслечни, само в райони, където огънят е напълно потушен и само въз основа на частични наблюдения. Така вече никой не може и да предположи каква част от животните сами са се спасили и отлетели; колко са се окопали дълбоко в земята и колко са станали директна жертва на пламъците. Професорът допълва, че именно WWF събира средства, за да спаси земята и животните.
Професор Колин Бийл, еколог от Университета на Йорк коментира, че почти всички влечуги се окопават дълбоко в почвата, която е отличен термичен изолатор и за тях не може да се говори като „гарантирани жертви“, защото най-вероятно са оживели. „Не оспорваме унищожителната роля на пожарите за земята, за оцеляването на животинските видове, дори когато не са пряко засегнати от пламъците, но посочената бройка на загинали животни е раздута.“
Когато хората започват заселването на Австралия и проучват земята й, там са открити 244 животински вида, като за срок от около 200 години са изчезнали напълно 34 вида. Сред тях са няколко вида прилепи, морски звезди, земни и водни червеи, пеперуди, паяци, змии, жаби, медузи, анемонии, корали.
Настоящите пожари обаче и несъмнената човешка трагедия, бяха представени на публиката под формата на безброй спасени коали. Лекотата с която хората ги доближават и общуват с тях, успешно се обръща в посланията като потребност на животните да поискат помощ от хората. Ако е така, защо единствено коалите искат помощ, но нито един друг животински вид не го прави?
В крайна сметка WWF първо се обзавеждат с университетски експерти, които да потвърдят защо действия по спасяване на природата са вредни, после, когато трагедията настъпва, същите „фактори“ потвърждават размера на бедствието и след това идва ред на събирането на средства от цял свят, дори от малка България, в името на коалите.
Гневни реакции на исканията за пари обаче се обърнаха в обратен огън по еколозите в Австралия, които от години са пречели съзнателно на почистването на цели региони от мъртви растения, а запазеното масло в евкалиптите е било като бензин за огъня.
Според австралийските деятели от WWF трябвало земята сама да се оправи с нейните си проблеми, за да не се стресират живите флора и фауна.
Да се върнем ли към малкото парче земя България, където WWF също ще искат пари за Австралия? Точно над столицата се издига красива планина, която благодарение на горещите поддръжници на тази екоорганизация, а също и на още няколко с локален произход и с доказани частни интересни, е в окаяно състояние.
Смерч поваля 620 дка смърчове в биосферния резерват „Бистришко бранище“. Именно зелените у нас обаче, начело с Тома Белев и Андрей Ковачев отказват унищожените от природата дървета да бъдат извозени, защото в биосферен резерват човешката намеса е невъзможна.
Истински експерти предупреждават, че мъртвата дървесина е нападната от корояд, но досущ като в Австралия, нашата планина също сама трябва да се справи с проблема си. По това време Тома Белев е директор на Природен парк „Витоша“ и той е категоричен, че нито може да се извозят останките от дърветата, нито да се извърши ново залесяване, защото не бива да се пречи на този жив организъм, дори когато 620 дка. са доказано мъртви. Становището на Тома Белев гласи: „По време на дискусиите в комисията като един от пододите за намаляване на риска от масовото развитие на корояди беше посочено изнасянето на падналата дървесина. Според нас този подход ще има сериозно негативни последици и е напълно недопустим.“
Андрей Ковачев пледира за консервация и опазване на екосистемата, но отказва да приеме, че смърчовата гора няма как да се възстанови сама, защото природно явление я е унищожило.
Тома Белев обяснява пред топло настроена медия: „Всички видове корояди в България са естествени обитатели. Те не тръгват от някъде, а са си натурални обитатели на планините и се множат, когато имат условия. Когато има отслабено здравословно състояние в горските общества, тогава те започват да се разпространяват и да създават повече от едно поколение…Всъщност да оставиш падналите дървета е похват, който се практикува в целия свят.“
Последиците от тази еко грижа са неоспорим факт – Витоша умира. Но Витоша няма нито една коала. Затова никой не би искал да събира пари за нашата планина, дори WWF. Но Австралия още гори. Там също са оставили мъртвите растения да се оправят сами със себе си.
Дали ако Витоша потъне в пламъци, дали ако нашите зайци, сърнички, катерички, птички и бубулечки запищят, някой ще признае, че съсипваме своята природа целенасочено и алчно?
Алчността е в дългосрочната потребност природата да е в толкова окаяно състояние, че за нея да са нужни милиони, десетки и стотици милиони, за да бъде спасена. И за преброяване на останалите насекоми и гризачи.
В крайна сметка WWF първо се обзавеждат с университетски експерти, които да потвърдят защо действия по спасяване на природата са вредни, после, когато трагедията настъпва, същите „фактори“ потвърждават размера на бедствието и след това идва ред на събирането на средства от цял свят, дори от малка България, в името на коалите. Гневни реакции на исканията за пари обаче се обърнаха в обратен огън по еколозите в Австралия, които от години са пречели съзнателно на почистването на цели региони от мъртви растения, а запазеното масло в евкалиптите е било като бензин за огъня. Според австралийските деятели от WWF трябвало земята сама да се оправи с нейните си проблеми, за да не се стресират живите флора и фауна.
WWF организира благотворително събитие в столицата за набиране на пари за австралийските коали чрез „мащабен благотворителен базар“. И за да са убедени дарителите колко световно нужна е помощта им, на страницата си организацията удря в земята всички медийни съобщения за умрели животни и така от 1/2 милиард, колкото сметна с почесване по главата австралийският професор Крис Дикман и 1 милиард, колкото за по-сигурно ги обявиха медиите, от WWF са напред с материала: според тяхното преброяване умрелите животни са 1,250 млрд. – предимно сухоземни, птици и коали. Дори да ги разделим поравно на три, пак би ставало дума за 416 милиона коали.
Според официалната статистика на Австралия, видът наистина намалява своята популация и тя е около 43 хиляди. Тоест по данните на WWF, в пожарите са загинали близо 10 хиляди пъти повече коали, от съществуващите.
По официални данни от януари, 2020 г., коалите, жертви на огъня са около 8 хиляди. Не, те не са малко! Поражението е факт. Но не става дума за милион коали, не става дума за унищожена популация! Човешкото съчувствие към страдащите животни може да се отнесе и към Филипините, където всички същества около последния вулкан, до едно са изпарени във въздуха – от тях и останки няма.
Сюзан Лей, министър на Околната среда на Австралия съобщи официално, че държавата отпуска 50 млн. USD за възстановяване на пораженията от пожарите сред природата. Половината от сумата ще бъде за възстановяване на пострадалите животински популации, като засегнатите видове са 13.
Въпросът е как точно WWF събират пари у нас, пред кого ще отчетат тези пари, по коя сметка в Австралия ще ги преведат и как ще докажат на всички любители на коалите (явно останалите 12 вида на далечния континент не са достатъчно миловидни), че именно милите животинки са получили събраната сума?
Какво научиха хората по света за коалите? Това са тромави животни с миловидни муцунки, почти без страх от хората. Всеки може да улови коала, стига да носи одеяло или дебели дрехи, за да не го одере животинчето с дългите си нокти. Коалите комфортно пият вода от шише, от чаша, от шепа и преследват хората, когато искат още нещо от тях.
За кенгурата и тяхното страдание вече никой не говори, защото в продължение на години те бяха напаст за селското стопанство и това доведе до акции за отстрела им.
Затова лицето на кампанията на WWF България е коала с пожарникарско облекло. Трогателно и сърцераздирателно. Добрата новина е, че в Австралия не живеят ленивици, защото те щяха да са обявени за напълно изчезнал вид.
Съвсем, съвсем случайно се оказва обаче, че проф. Крис Дикман е автор на доклад на WWF за вредите, които прочистването на мъртвите растения в Нов Южен Уелс причинява на животните. За изчислението той намерил данни от около 2000 година за приблизителната популация на млекопитаещите само в този район.
Той умножава количеството животни, преброени в този регион от страната по броя на местата, предвидени за прочистване в цялата страна. И като взима механично тази цифра, той отново умножава по броя пожари, преброени в страната и стига до цифрата 480 милиона мъртви животни.
Професорът обаче изтъква, че не е отчел птици, насекоми, миниатюрни видове, които живеят по дърветата и в листата на растенията. И така с паяците, комарите и зелените еуглени, общия брой на животинските жертви достига 1 млрд., а явно с негова подкрепа, WWF смело брои и над милиард.
Попитан от Би Би Си как е възможно жертвите да са толкова много, след като животните не стоят на едно място в очакване да бъдат изпечени, проф. Дикман обяснява: „Да, вярно е, че птици като ему, които тичат много бързо, кенгурата, които са здрави и силни, много хвъркати птици, бързите животни, са успели да избягат, но много други са изостанали или дори нямат заложено бягството в уменията си – гущери, жаби, бръмбари и други дребни животни са били безпомощни.“
Срещу твърденията на професора никой не може да изтъкне друга статистика, защото такава няма. Преброяванията са откъслечни, само в райони, където огънят е напълно потушен и само въз основа на частични наблюдения. Така вече никой не може и да предположи каква част от животните сами са се спасили и отлетели; колко са се окопали дълбоко в земята и колко са станали директна жертва на пламъците. Професорът допълва, че именно WWF събира средства, за да спаси земята и животните.
Професор Колин Бийл, еколог от Университета на Йорк коментира, че почти всички влечуги се окопават дълбоко в почвата, която е отличен термичен изолатор и за тях не може да се говори като „гарантирани жертви“, защото най-вероятно са оживели. „Не оспорваме унищожителната роля на пожарите за земята, за оцеляването на животинските видове, дори когато не са пряко засегнати от пламъците, но посочената бройка на загинали животни е раздута.“
Когато хората започват заселването на Австралия и проучват земята й, там са открити 244 животински вида, като за срок от около 200 години са изчезнали напълно 34 вида. Сред тях са няколко вида прилепи, морски звезди, земни и водни червеи, пеперуди, паяци, змии, жаби, медузи, анемонии, корали.
Настоящите пожари обаче и несъмнената човешка трагедия, бяха представени на публиката под формата на безброй спасени коали. Лекотата с която хората ги доближават и общуват с тях, успешно се обръща в посланията като потребност на животните да поискат помощ от хората. Ако е така, защо единствено коалите искат помощ, но нито един друг животински вид не го прави?
В крайна сметка WWF първо се обзавеждат с университетски експерти, които да потвърдят защо действия по спасяване на природата са вредни, после, когато трагедията настъпва, същите „фактори“ потвърждават размера на бедствието и след това идва ред на събирането на средства от цял свят, дори от малка България, в името на коалите.
Гневни реакции на исканията за пари обаче се обърнаха в обратен огън по еколозите в Австралия, които от години са пречели съзнателно на почистването на цели региони от мъртви растения, а запазеното масло в евкалиптите е било като бензин за огъня.
Според австралийските деятели от WWF трябвало земята сама да се оправи с нейните си проблеми, за да не се стресират живите флора и фауна.
Да се върнем ли към малкото парче земя България, където WWF също ще искат пари за Австралия? Точно над столицата се издига красива планина, която благодарение на горещите поддръжници на тази екоорганизация, а също и на още няколко с локален произход и с доказани частни интересни, е в окаяно състояние.
Смерч поваля 620 дка смърчове в биосферния резерват „Бистришко бранище“. Именно зелените у нас обаче, начело с Тома Белев и Андрей Ковачев отказват унищожените от природата дървета да бъдат извозени, защото в биосферен резерват човешката намеса е невъзможна.
Истински експерти предупреждават, че мъртвата дървесина е нападната от корояд, но досущ като в Австралия, нашата планина също сама трябва да се справи с проблема си. По това време Тома Белев е директор на Природен парк „Витоша“ и той е категоричен, че нито може да се извозят останките от дърветата, нито да се извърши ново залесяване, защото не бива да се пречи на този жив организъм, дори когато 620 дка. са доказано мъртви. Становището на Тома Белев гласи: „По време на дискусиите в комисията като един от пододите за намаляване на риска от масовото развитие на корояди беше посочено изнасянето на падналата дървесина. Според нас този подход ще има сериозно негативни последици и е напълно недопустим.“
Андрей Ковачев пледира за консервация и опазване на екосистемата, но отказва да приеме, че смърчовата гора няма как да се възстанови сама, защото природно явление я е унищожило.
Тома Белев обяснява пред топло настроена медия: „Всички видове корояди в България са естествени обитатели. Те не тръгват от някъде, а са си натурални обитатели на планините и се множат, когато имат условия. Когато има отслабено здравословно състояние в горските общества, тогава те започват да се разпространяват и да създават повече от едно поколение…Всъщност да оставиш падналите дървета е похват, който се практикува в целия свят.“
Последиците от тази еко грижа са неоспорим факт – Витоша умира. Но Витоша няма нито една коала. Затова никой не би искал да събира пари за нашата планина, дори WWF. Но Австралия още гори. Там също са оставили мъртвите растения да се оправят сами със себе си.
Дали ако Витоша потъне в пламъци, дали ако нашите зайци, сърнички, катерички, птички и бубулечки запищят, някой ще признае, че съсипваме своята природа целенасочено и алчно?
Алчността е в дългосрочната потребност природата да е в толкова окаяно състояние, че за нея да са нужни милиони, десетки и стотици милиони, за да бъде спасена. И за преброяване на останалите насекоми и гризачи.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
