Когато се чувствате зле, последното нещо, което бихте искали да ви се случи, е да обикаляте от аптека на аптека в търсене на основни лекарства като сироп за кашлица и антибиотици. Въпреки това на много хора в Европа, които са изправени пред особено тежък сезон на зимни болести, се налага да правят точно това, пише Politico.
От края на 2022 г. държавите от ЕС съобщават за сериозни проблеми при снабдяването с някои важни лекарства, като в повечето от тях вече има недостиг. Колко лошо е положението и, което е изключително важно, какво се прави по въпроса?
Колко сериозен е недостигът?
В проучване на групи, представляващи аптеки в 29 европейски държави, включително членки на ЕС, както и Турция, Косово, Норвегия и Северна Македония, почти 1/4 от държавите съобщават за недостиг на повече от 600 лекарства, а 20 % – за недостиг на 200-300 лекарства. Три четвърти от страните заявиха, че тази зима недостигът е бил по-сериозен, отколкото преди година. Групи в четири държави заявиха, че недостигът е довел до смъртни случаи.
Такава е картината според данните от регулаторните органи. Белгийските власти съобщават за недостиг на близо 300 лекарства. В Германия този брой е 408, а в Австрия в момента в аптеките не могат да се купят повече от 600 лекарства. Списъкът на Италия е още по-дълъг – в него са включени над 3 000 лекарства, макар че много от тях са различни формули на едно и също лекарство.
Кои лекарства са в недостиг?
Има недостиг на антибиотици – особено на амоксицилин, който се използва за лечение на респираторни инфекции. Други групи лекарства, включително сироп за кашлица, парацетамол за деца и лекарства за кръвно налягане, също са дефицитни.
Защо се случва това? Заради комбинацията от повишено търсене и намалено предлагане.
Сезонните инфекции – на първо място грипът и респираторно-синцитиалният вирус (RSV) – започнаха рано и са по-силни от обикновено. Наблюдава се и необичайна епидемия от заболяването стрептококи А (скарлатина) в гърлото при децата. Експертите смятат, че необичайно високото ниво на активност на заболяванията е свързано с по-слабата имунна система, която вече не е запозната с микса от микроби, заобикалящи ни в ежедневието, поради локдауните по време на пандемията. Тази трудна зима, след няколко спокойни години (с изключение на COVID-19), завари производителите на лекарства неподготвени.
Инфлацията и енергийната криза също натежаха върху фармацевтичните компании, което се отрази на предлагането.
Миналата година Centrient Pharmaceuticals, холандски производител на активни фармацевтични съставки, заяви, че неговият завод произвежда с една четвърт по-малко продукция, отколкото през 2021 г., поради високите разходи за енергия. През декември InnoGenerics, друг производител от Нидерландия, беше спасен от правителството, след като обяви фалит, за да запази фабриката си отворена.
Според Sandoz, един от най-големите производители на европейския пазар на генерични лекарства, резултатът е особено свито предлагане. Говорител на фирмата заяви пред Politico, че сред другите виновници са недостигът на суровини и ограниченията на производствения капацитет. Те добавиха, че в момента Sandoz е в състояние да задоволи търсенето, но е „изправен пред предизвикателства“.
Как реагират правителствата?
Някои държави спират износа, за да защитят вътрешните доставки. През ноември гръцкият лекарствен регулатор разшири списъка на лекарствата, чиято препродажба в други държави – известна като паралелна търговия – е забранена. Румъния временно спря износа на някои антибиотици и болкоуспокояващи за деца. По-рано през януари Белгия публикува указ, който позволява на властите да спрат износа в случай на криза.
Мораториумите могат да имат верижни ефекти. В писмо на европейския комисар по здравеопазването Стела Кириакидес, адресирано до гръцкия министър на здравеопазването Танос Плеврис, се иска той да вземе предвид последиците от забраните за трети страни.
Държавите членки трябва да се въздържат от предприемането на национални мерки, които биха могли да засегнат вътрешния пазар на ЕС и да попречат на достъпа до лекарства на нуждаещите се в други държави членки, пише Кириакидес.
Правителството на Германия обмисля да промени закона, за да облекчи изискванията за възлагане на обществени поръчки, които в момента принуждават здравните застрахователи да купуват лекарства там, където са най-евтини, концентрирайки предлагането в ръцете на няколко от най-конкурентните по отношение на цените производители. Новият закон ще задължи купувачите да купуват лекарства от множество доставчици, включително и от по-скъпи, за да се осигури по-голяма надеждност на доставките. Наскоро Нидерландия въведе закон, който изисква от доставчиците да поддържат шестседмични запаси, за да преодолеят недостига, а в Швеция правителството предлага подобни правила.
В Германия председателят на Германската медицинска асоциация стигна дотам, че призова за създаването на неофициални пазари за медикаменти, където хората биха могли да предоставят неизползваните си лекарства на пациенти, които се нуждаят от тях. Във Франция и Германия фармацевтите започнаха да произвеждат свои собствени лекарства, макар че това едва ли ще доведе до голяма промяна, като се има предвид степента на недостиг.
Може ли ЕС да се справи с кризата?
На теория ЕС би трябвало да е по-подготвен от всякога да се справи с криза в целия блок. Неотдавна той обнови законодателството си, за да се справи със заплахите за здравето, включително с липсата на фармацевтични продукти. На ЕМА бяха дадени по-големи правомощия за наблюдение на недостига на лекарства. Създаден е и изцяло нов орган – Орган за готовност и реагиране при извънредни ситуации в здравеопазването (HERA), който има правомощия да излиза на пазара и да закупува лекарства за целия блок.
Не всички са съгласни, че ситуацията все още е толкова лоша.
Миналия четвъртък ЕМА реши да не поиска от Комисията да обяви недостига на амоксицилин за сериозен проблем, мярка, която би задействала някои (ограничени) действия в целия ЕС – като заяви, че настоящите мерки подобряват ситуацията.
В случай че даден медикамент бъде поставен под особено внимание, ръководната група на ЕМА за недостига ще има правомощията да изисква от доставчиците данни за наличностите от лекарства и за производствения капацитет и да издава препоръки за намаляване на недостига.
По време на изказване пред здравната комисия на Европейския парламент главният служител на Комисията в областта на здравеопазването Сандра Галина заяви, че не приема напълно твърдението, че има „огромен недостиг“, и заяви, че има алтернативни лекарства, които могат да се използват.
Други смятат, че ситуацията ще се подобри с времето. „Мисля, че ситуацията ще се подобри от само себе си, но това зависи от пика на инфекциите“, каза Адриан ван ден Ховен, генерален директор на лобито за генерични лекарства „Лекарства за Европа“. „Ако сме достигнали пика, предлагането бързо ще навакса. Ако не, вероятно сценарият няма да е добър“, коментира той.
Оффнюз
Последвайте ни и в Телеграм
