Бъдете готови за още проблеми с Турция през 2020 г. В последните 12 месеца президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган извърши множество действия, които застрашават сигурността на региона, коментира европейската редакция на списание Politico, цитирано от Фактор.бг.

Той започна военна офанзива в Североизточна Сирия срещу кюрдските сили в реигона, съюзници на западните страни в борбата срещу „Ислямска държава“. След това заплаши да изпрати милиони сирийски бежанци в Европа, ако Европейският съюз не подкрепи неговия план за тяхното заселване в зоната за сигурност, която беше създадена в Сирия.

Ердоган също така започна да инсталира руски системи за ракетна отбрана, въпреки че това беше остро осъдено от САЩ и ги накара да изключат Анкара от програмата за разработването на изтребителите F-35.

Турция започна да изпраща оръжия към Либия, което е директно нарушение на ембаргото, наложено от страна на ООН на северноафриканската страна. Освен това Ердоган предложи да изпрати войски в Либия, в помощ на правителствените сили, борещи се срещу полковник Халифа Хафтар.

Ердоган заплаши да наложи вето на плана на НАТО за отбрана на балтийските страни и Полша, ако Алиансът не обяви кюрдските сили в Сирия за „терористи“. В този случай той все пак отстъпи от позицията си по време на срещата от високо равнище на НАТО в Лондон.

И освен това Турция започна да изследва енергийните ресурси и да извършва сондажни дейности в Източното Средиземноморие, в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, а по-късно турските военни кораби изгониха израелски кораб от териториалните води на островната държава.

Конфронтацията с Ердоган накара властите в Брюксел и Вашингтон да се замислят точно колко далеч може да стигне стратегическото отчуждаване между Анкара и Запада и доколко Турция ще се сближи с Русия.

Религиозният националистически лидер Ердоган променя западната ориентация на Анкара, която започна преди повече от век, след реформите на Кемал Ататюрк, създателят на модерната светска Република Турция. Тази посока само беше затвърдена след Втората световна война, когато Турция влезе в Съвета на Европа и НАТО, и потвърди кандидатурата си за членство в ЕС.

Някои хора се страхуват, че Ердоган ще изтегли страната си от военното командване на НАТО, както Шарл дьо Гол направи с Франция през 1966 г., или че дори може да изгони западните сили от турска земя. НАТО разполага с важни командни и въздушни бази на турска територия.

Докато американският Конгрес все повече оказва натиск върху президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи санкции срещу Турция, във връзка със закупуването на системите за въздушна отбрана С-400, Вашингтон засилва военното си сътрудничество с Атина. Според новото споразумение за сътрудничество, подписано през октомври 2019 г., САЩ получават право да използват три стратегически бази в териториална Гърция и усилват присъствието на флота си в Крит, което изглежда като резервен вариант, ако американските сили бъдат изгонени от турската база в Инджирлик, която е жизнено важна за операциите на страната в Близкия изток.

Някои дипломати смятат, че Ердоган може да задържи Турция в Алианса, но да действа като „троянски кон“ в НАТО, като пречи на вземането на решения, които изискват консенсус. В допълнение към опита си да вземе плана за отбрана на балтийските страни като свой заложник, Анкара често пречи на планирането на военни учения, във връзка със своите конфликти за морските територии и въздушното пространство с Гърция.

„Кремъл открито използва Турция като средство, с което да раздели НАТО отвътре“, заяви Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция.

Някои дипломати и военни анализатори се притесняват, че Ердоган може да провокира и военна конфронтация с Гърция или дори със своя политически противник Франция, свързан с въздушното пространство или морските граници, в опит да си осигури подкрепата на националистите у дома.

Френският флот често патрулира в Източното Средиземноморие, близо до Сирия и Ливан, където има исторически интереси. Франция и Италия изпратиха военни кораби в кипърски води наскоро, като използваха пристанището в Ларнака. Това действие беше опит да бъдат защитени икономическите интереси на техни компании, които получиха лиценз за разучаване на енергийните ресурси в региона.

Това предизвика напрежение между Ердоган и френския президент Еманюел Макрон, който беше и един от най-силните критици на турската операция в Северна Сирия. Турският флот ще получи първия си кораб, носач на бойни хеликоптери в Източното Средиземноморие в близките месеци, което ще даде на Анкара допълнителен военен контрол върху региона.

Докато политическите позиции на Ердоган в Турция отслабват, което се изразява в напускането на ветерани от неговата „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР), както и края на икономическия възход на страната, президентът прибягва все повече до военни провокации и агресивна реторика.

След като се завърна у дома с празни ръце след срещата от високо равнище на НАТО в Лондон, Ердоган поведе нова офанзива на два фронта, като предложи да изпрати войски в Либия, които да се борят с подкрепяните от Египет, Обединените арабски емирства и Русия бунтовници, и изпрати безпилотни самолети в признатата само от Анкара Севернотурска кипърска република (СКТР), за да подкрепи допълнително своите сондажни дейности в региона, които според ЕС са нелегални. На 26 декември 2019 г. турският президент заяви, че парламента в Анкара ще гласува през януари за изпращането на войски в Либия, след като правителството в Триполи поиска това.

От гледната точка на Анкара, тези нейни действия са легитимен отговор на липсата на желание у запада да признае опасността за турската национална сигурност, която представляват силите на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК), свързвани с кюрдските сили в Северна Сирия.

„Ние не поставяме под съмнение валидността на пети член (от устава на НАТО)“, заяви Гюлнур Айбет, съветник на Ердоган, на конференцията в Лондон, като имаше предвид клаузата за взаимна отбрана на Алианса.
„Напротив, НАТО, което е способно на това щеше да признае екзистенциалната заплаха към Турция“.

Анкара също така е ядосана, заради сътрудничеството между Гърция, Кипър, Израел и Египет в Източното Средиземноморие, подкрепено от САЩ, което изключва Турция.

Айбет отхвърли заплахата от увеличаващите се връзки между Турция и Русия, като според него съюзничеството между Анкара и Москва е прагматично „приятелство, в което си сътрудничим където можем и оставяме споровете настрана“.

ЕПИЦЕНТЪР

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram