Днешната драскyлка е в чест на немския композитор, пианист и диригент Йоханес Брамс.
Той е смятан за един от най-влиятелните композитори от епохата на Романтизма.
Роден в Хамбург, син на музикант, малкият Йоханес има открояващо се музикално дарование. Баща му Йохан Якоб Брамс свири на различни инструменти, но най-често е наеман като изпълнител на валдхорна и контрабас. Първоначално Брамс се учи да свири на цигулка и виолончело при баща си.
Това припомнят от Софийската филхармония.
На седемгодишна възраст започва уроци по пиано при Ото Фридрих Вилибалд Косел, оттогава са и първите му композиции. На 10 години участва в частен концерт, 12-годишен създава Соната за пиано в сол минор. Въпреки че родителите му не подкрепят композиционните му опити, които според тях пречат на израстването му като изпълнител, той активно продължава да пише произведения за пиано.
Заниманията му с Едуард Марксен (учител на Косел) са много важни за професионалното израстване на младия Брамс. Марксен се е познавал лично с Бетовен и Шуберт, запознава го с музиката на Хайн и Моцарт, на Бах, на когото е почитател.
През 1847 година Брамс изнася първия си самостоятелен концерт в Хамбург с „Фантазия“ на Талберг, а първият му клавирен рецитал през 1848 включва фуга от Бах, както и композиции на Марксен и съвременни виртуози.
На втория рецитал през април 1849 година представя Бетовеновата Соната за пиано № 21 и собствени композиции. Брамс публикува ранните си творби под псевдоними (G. W. Marks, Karl Würth), като ги означава с по-голям опус.
През 1850 се среща с унгарския цигулар Едуард Ремени, с който изнасят концерти, и се запознава с традициите и особеностите в ромската музика, гениално претворени в неговите две поредици унгарски танци (1869, 1880).
Славата му е толкова голяма, че съвременниците му го включват в групата на „трите велики Б“, имайки предвид Бах, Бетовен и Брамс, въпреки че пламенните почитатели на Лист и Вагнер продължават да го определят като старомоден композитор.
През 1896 състоянието на Клара Шуман се влошава. В този мъчителен и за Брамс период се появяват неговите песни за живота и смъртта – „Vier ernste Gesänge“ (Четири сериозни песни) за бас и пиано, върху текстове от Стария и Новия завет.
На 20 май 1896 Клара Шуман умира и скоро след това и Брамс е принуден да потърси медицинско лечение, тъй като черният му дроб е злокачествено увреден. Последният му концерт е през март 1897 година във Виена, на 3 април с.г. композиторът приключва земния си път.
Музиката на Йоханес Брамс оказва силно влияние върху творчеството на редица композитори от края на XIX и началото на XX век.
Нюз бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
