България не признава македонско малцинство, а нейни войски изпратиха македонски евреи в Треблинка, посочва авторитетния германски вестник „Франкруфтер алгемайне цайтунг“.
България е на път да има ново правителство, а в Брюксел се надяват, че тя ще вдигне ветото върху началото на преговорите на Европейския съюз със Северна Македония, пише авторитетният „Франкруфтер алгемайне цайтунг“ (ФАЦ). Статията излиза в навечерието на последното за годината заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 16 и 17 декември. Два дни по-рано пък е предварителното заседание, на което България трябва да каже как ще постъпи със Северна Македония.
Авторът Михаел Мартенс, кореспондент на ФАЦ във Виена, на практика застъпва северномакедонската гледна точка по споровете с България, като обяснява, че правителството на Бойко Борисов е блокирало преговорите с обяснения, „които не само Брюксел смята за абсурдни”.
Той прави кратък преглед на съществуващото положение, обвинявайки последните двама президенти на България – Росен Плевнелиев и Румен Радев в придържане към националистическа линия:
„Скопие би трябвало да признае, че македонският език всъщност е само български диалект и че македонската нация се е развила от българската, казва между другото София. Но всеки, който вярва, че само смяната на правителството в България ще върне здравия разум и че странните академични дебати вече няма да пречат на политиката на ЕС на Балканите, може да се окаже, че се е заблудил. „Спорът за името“ между Атина и Скопие попречи на западната интеграция на балканската държава за повече от четвърт век, преди да бъде разрешен през 2018 г. с преименуването на Македония в Северна Македония. – пише ФАЦ. – Българо-македонският исторически спор също може да продължи дълги години. Кирил Петков е смятан за прагматичен човек, който гледа напред и не иска да се изгуби в дебрите на балканските дебати за историята. Но той трябва да вземе предвид и коалиционните партньори, включително частично националистическата Социалистическа партия. А не само за нейните привърженици е вярно: българското неразположение към Северна Македония е по-дълбоко, отколкото изглежда на мнозина, които гледат отстрани. Президентът Румен Радев (както и неговият предшественик Росен Плевнелиев) държи националистическа линия по този въпрос. Това обаче не се забелязваше в чужбина преди, защото българските позиции бяха в сянката на гръмкия гръцко-македонски „спор за името”.
В статията се твърди също така, че:
„След последните избори в парламента в София дори ще има партия, която открито отрича правото на съществуване на Северна Македония – дясно-радикалната „Възраждане“. Тя иска Северна Македония да се обедини с България, защото е „втората българска държава“, която се е появила благодарение на историческо нещастие. Това, че за тази партия няма македонска нация, се разбира от само себе си. „Възраждане“, само с 13 депутати, е най-малката от седемте парламентарни групи и е самотна в своя откровен иредентизъм“.
Авторът Мартенс посочва и „абсурдните“ искания, с които България е наложила вето на преговорите ЕС-Северна Македония, и „от които бъдещата управленска коалиция в България не се дистанцира“.
Първото е, че България настоява в северномакедонската конституция да се запише, че в страната има българско малцинство. Това можело да стане по-лесно, „ако България системно не изключва собствените си граждани, които десетилетия наред се определят като македонци. Лишаването от права на (днес много малкото) македонското малцинство в България оцеля след краха на комунизма. София дори пренебрегна няколко решения на Европейския съд по правата на човека, за да се придържа към фикцията, че в страната няма македонско малцинство„.
На второ място е настояването на президента Радев Северна Македония да предотврати „говора на омразата“ срещу България, като същевременно той забравял много факти от периода 1941-44 г., включително и това, че българските окупационни войски са изпратили македонските евреи в концлагера в Треблинка:
„Изкривяването на историята” трябваше да изчезне от „медиите, музеите, обществената и държавната политика”. Поради това Радев настоява Скопие да цензурира дебата в страната, защото това, което се смята за „говор на омразата“ в България, е поразително. Отнася се за периода 1941-1944 г., когато България, по това време младши партньор на „оста“ на Хитлер, окупира по-голямата част от днешна Северна Македония, както и части от Северна Гърция. София провежда безразсъдна политика на побългаряване. Около 7200 евреи в страната са събрани в гета от българските окупационни власти и депортирани в Треблинка. Днес обаче София твърди, че било „говор на омразата“, когато в Северна Македония паметниците или паметните плочи напомнят за времето на „българската фашистка окупация“. Възниква въпросът – какво друго може да се нарече фашистко, ако не трябва да се описва режим, който активно участва в Холокоста? Това, че самите евреи в България не са били екстрадирани от германците, не променя нищо тук“.
В края на материала ФАЦ твърди също така, че северномакедонският премиер Зоран Заев „от прибързано подчинение на София“ е обявил, че правителството му ще разпореди премахването на няколко паметни плочи в памет на „българската фашистка окупация“, за което е остро критикуван от северномакедонските историци.
„Заев беше обвинен във фалшифициране на историята. Ако Скопие искаше да отговори на всички искания на София, тогава наистина щеше да се получи така. Фалшифицирането на историята досега не е било критерий за присъединяване към ЕС. Но май българите искат да го направят критерий. Северна Македония не може да се съгласи на подобно нещо заради самото зачитане на ценностите на ЕС“, добавя ФАЦ.
Източник: „Сега“, „Гласове“
Последвайте ни и в Телеграм
