На 22 юни 1941 година хитлеристка Германия напада Съветския съюз. Кодовото название, избрано от германското командване за нападението, е операция „Барбароса”. Съгласно генералния план „Ост“ Русия трябва да се „изтласка от Европа“. Завладяната територия трябва да бъде колонизирана от германците, а ресурсите да бъдат поставени в служба на Райха. Към 22 юни до границата със СССР са съсредоточени 180 германски дивизии, 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 5,5 милиона войници, 4 300 танка, 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и 5000 бойни самолета. Военният сблъсък между нацистка Германия и СССР започва рано сутринта на 22 юни 1941 г., когато германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Започва война, невиждана по-рано в човешката история, многократно превъзхождаща Първата световна /1914-1918 г./ по своята унищожителна сила, по броя на задействаната техника: оръдия, танкове, самолети; по броя на жертвите: убити, ранени, осакатени не само сред сражаващите се на фронта, но и сред гражданското население. Въоръжените сили на нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР без да са обявили война. Трите групи армии – „Север”, „Център” и „Юг” атакуват Червената армия като насочват ударите си към Москва, Ленинград и Киев. Внезапното нападение по протежение на целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко в съветска територия. За две седмици нацистите разгромяват основните съветски сили, окупират балтийските републики, Беларус, Западна Украйна, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината разстояние между полската граница и Москва, като окупират Витебск. На места Червената армия оказва ожесточена съпротива. Боевете за Смоленск забавят с повече от 2 месеца нацисткото настъпление. Противодействието от страна на Червената армия не е адекватно и паради факта, че редица съветски военачалници са обявени за неблагонадеждни и са изпратени в Сибир. Историците често спорят какви подбуди са накарали нацистка Германия да започне войната срещу СССР. Тук спорът може да бъде безкраен, имайки предвид безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да говори надълго и нашироко за необходимостта за Райха от съветските въглища, петрол и желязо, а в други – да се изказва по отделни аспекти на „източната политика“, да говори за своето отношение към славяните. Изхождайки от старата идея „Drang nach Osten“ /Натиск на изток – бел.ред./, Адолф Хитлер обосновава своята теория за разширяване на жизненото пространство на германската нация, което може да стане само за сметка на Русия. Той твърди, че славяните са родени роби, които разбират само от камшик. Като цяло ясно може да се проследи концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи. Говорейки за характера на конфликта, безспорно за нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание. Войната с нацистка Германия е изключително тежко изпитание за СССР. Зад фасадата на победата се крият много тежки рани, проблеми и пороци, които оказват влияние на по-нататъшното развитие на СССР. Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги оценява на 7 милиона души. През 50-те години на миналия век е посочена друга цифра – общите загуби надхвърлят 20 милиона, което е по-близо до истината. След разсекретяването на документите става ясно, че загубите на Червената армия са 8,7 милиона души. Освен тях има много ранени и осакатени. В същото време демографите оценяват общите загуби на СССР на 27 милиона души. СССР излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана икономика, с едностранно развит военно-промишлен комплекс, с нарушена социална структура, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера. /БГНЕС
Последвайте ни и в Телеграм
