На 24 септември 622 година пророкът Мохамед завършва своята “хиджра” – пътуването и преместването си от Мека в Медина. По-късно това събитие се приема за отправна точка в мюсюлманското летоброене и от тази дата започва историята на исляма.
Оттогава се ражда и поговорката, че никой не е пророк в своята родина.
По онова време Мека е място, на което си дават среща много религии и култури, важен център по пътя на търговските кервани. Сред многобройните проповедници в града, които изразяват идеи за обединяване на политическо ниво на арабските племена, е и Мохамед – наследник на стар, но обеднял род.
Между 610 и 622 година Мохамед започва да проповядва в Мека своето учение, според което Аллах е всемогъщ и е дал на всеки от народите Свето писание и Пророк, а за арабите Пророк е точно той – Мохамед. В продължение на много години видялата какво ли не Мека приема равнодушно провъзгласилият се за месия. Но когато Мохамед критикува остро жителите на търговския полис, наричайки ги нечестивци, които следва да горят в Преизподнята, търпението им се изчерпва. Освен всичко друго, Пророкът започва да печели привърженици и става опасен за местните власти.
Мохамед е принуден да напусне Мека. Спасявайки се от евентуалните преследвания той се преселва – извършва хиджра – в Медина (тогава все още Ятриба или Ясриб), един от големите земеделски оазиси в Арабия, където пристига на 24 септември 622 година. Мохамед се завръща триумфално в града, който е принуден по-рано да напусне.
факти.бг.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
