Толкова много новинарски „мълнии“ – атентат на концерт, нападение в църква, атака в магазин за сладолед; нападател, размахващ оръжие, чук или плискащ киселина. Имаше земетресение в Мексико, мусонни дъждове в Индия, вулканично изригване на остров Бали, ураган след ураган. Телефонът ви вибрира и научавате, че вашият любим актьор е обвинен в неуместно поведение. Или телевизионен водещ. Или политик. Или радиозвезда. Нестабилната 2017 г. ни разтърси толкова силно и толкова често, че ни се стори като камшичен удар или нещо по-лошо и то без да броим Доналд Тръмп, който бе в центъра на голяма част от бъркотията. „Тази година бе почти като возене във влакче на ужасите в увеселителен парк, при което на всеки следващ етап, нещата стават още по-лоши“, казва анализаторката на новите тенденции Мариан Солсмън. „Всеки път, когато си изключа телефона, се безпокоя, че следя новините“, допълва тя. Тази година, казва тя, може да се обобщи с няколко думи – разрушения, отчаяние и тотална катастрофа. Като погледнем сега назад, съдбата на 2017 г. изглежда бе предопределена още в първите й часове. Точно след като в Истанбул дойде Нова година, въоръжен мъж уби 39 души в нощен клуб и рани десетки други. Радостта от празника се стопи в скръбта пред градската морга, където хората плачеха и припадаха, научавайки съдбата на своите близки. По света тази година превозните средства бяха превърнати в оръжия. Камиони, коли и микробуси се врязаха в хора на мостовете „Уестминстър“ и „Лондон“ в британската столица, на Таймс Скуеър и на колоездачна пътека в Манхатън в Ню Йорк, в голям търговски център в шведската столица Стокхолм, на историческия булевард Рамблас в Барселона. Тероризмът и други прояви на насилие толкова зачестиха, че мнозина ги приеха като част от живота. „Това може да се случи навсякъде, стига да има човек, който иска да умре“, казва Луис Антонио Боне, 66-годишен пенсиониран работник в циментов завод в Барселона. Той е реалист, но в същото време не се примирява с действителността, казва, че оживените места, където има много хора места, го карат да се замисли за сигурността си, но няма да го откажат от разходките на открито. „Трябва да го имаме предвид, но да продължаваме да живеем както винаги“, допълва той. Този вид издръжливост демонстрираха отново и отново дори от някои от хората, белязани от някои от най-големите трагедии на 2017 г. В Тексас пастор Франк Помрой обеща, че доброто ще надделее над злото. Помрой е начело на селската църква, в която въоръжен мъж застреля 25 богомолци, сред които и собствената му 14-годишна дъщеря. „Вместо да изберем мрака, както този млад мъж направи в онзи ден, ние избираме живота“, каза Помрой на емоционална литургия, отслужена само седмица масовото убийство. В Лас Вегас, където 58 души бяха застреляни на музикален фестивал, някои хора потърсиха спасение в оптимизма срещу зверството. Джей Плегънкъл, 52-годишен озеленител, помогна за създаването на мемориална градина с по едно дърво за всяка жертва. Около 1000 доброволци му помогнаха в този проект, загърбили лични и политическите различия, за да работят заедно. „Хората наистина бяха обединени след тази трагедия“, казва Плегънкъл. Смъртоносна химическа атака в Сирия развълнува целия свят. Ракети, изстреляни от Северна Корея, породиха тревога, че ядрената война е все по-близо. Митингите на бели супремасисти с бели качулки и факли съживиха неудобни спомени от миналото на САЩ. Всичко това избухваше с такава сила, че човек не можеше да се фокусира върху един инцидент прекалено дълго. „Дори и при нещо такова като масовото убийство на 50 души, случилото се отзвучава само за няколко седмици“, казва Лоурън Райт, преподавател по политически науки в университета в Принстън. В Египет срещу коптите на Цветница бе извършен двоен атентат, а през ноември нападение срещу препълнена джамия отне живота на над 300 души. Във Великобритания 22 души загинаха, когато атентатор камикадзе взриви раница с експлозиви след концерт на Ариана Гранде. Три големи бури – Харви, Ирма и Мария – се стовариха върху Пуерто Рико и голяма част от Карибите, както и Тексас и Флорида. 2017 г. стана годината с един от най-активните сезони на ураганите, регистрирани в историята. Пожари бушуваха в Калифорния и Португалия, земетресения разтърсиха Мексико, Иран и Ирак, наводнения и лавина затрупаха части на Италия, свлачища заличиха от лицето на земята жилища в Сиера Леоне, а смъртоносен мусон връхлетя Индия, Непал, Пакистан и Бангладеш. В горещите точки по света хора се опитваха да се спасят с бягство. По оценки на „Амнести интернешънъл“ 73 000 бежанци са потеглили през Средиземно море само през първата половина на годината, като 2000 от тях са намерили смъртта си по време на това пътуване. В Мианма военните извършиха брутално етническо прочистване на рохингите, убивайки неуточнен още брой хора и принуждавайки над 620 000 души са избягат в съседен Бангладеш. Сред този новинарски потоп имаше и други големи събития, които се бореха да привлекат вниманието ни. Жестоката гражданска война в Йемен донесе глад на милиони хора в обеднялата страна. Политическата криза във Венецуела доведе до увеличаване на сблъсъците. В Зимбабве Робърт Мугабе бе отстранен от властта след 37-годишно управление. В Испания кампанията за независимост на Каталуния се изроди на моменти в грозни сцени на насилие. В САЩ Доналд Тръмп започна президентския си мандат с мрачна встъпителна реч, призовавайки за край на „касапницата“, на която е подложена Америка, но по-голямата част от неговата програма бе отхвърлена, като членове на неговата собствена партия осигуриха ключови гласове срещу него. Разделението се задълбочи, нямаше и съгласие дори по основни национални ценности. Американците станаха по-тъжни, установи доклад за „щастието“. Продажбите на антиутопичния роман „1984“ се увеличиха, негова смразяваща сценична адаптация бе представена на Бродуей. В САЩ избухнаха масови протести, в това число и на жени, които сами се нарекоха „противни“ – епитет, който бе лепнат на Хилари Клинтън през 2016 г. по време на кандидатпрезидентската кампания. Когато гласът на американската сенаторка Елизабет Уорън бе заглушен чрез неясни законодателни правила, думите на нейния колега Мич Макконъл: „Въпреки всичко тя оцеля“ се превърнаха в неочакван сплотяващ призив за феминистките. Тази фраза отекна и в главозамайващо многото обвинения в сексуален тормоз и посегателства срещу известни мъже, а хиляди жертви на по-малко известни мъже откликнаха с двете думи „Аз също“, разкривайки мащабите на този проблем. В тази определено ужасна година имаше и моменти, достойни за похвала, истории за героизъм и смелост, които върнаха вярата и вдъхнаха малко надежда. Над 80 ученички, похитени от екстремистите от Боко Харам преди повече от три години в Нигерия, бяха освободени. В Южен Судан момче, отвлечено и принудително вкарано в армията – оплаквано преди две години, след като до майка му научи, че било смъртоносно простреляно – се оказа живо и се прибра у дома. „Ислямска държава“ отслабна и бе изгонена от Мосул в Ирак и от Ракка в Сирия. В САЩ пълното слънчево затъмнение бе възможност за почивка от безкрайната какафония и много хора стояха рамо до рамо, вперили поглед в небето. Новата страница в календара носи шанс за ново начало. Жорди Сезарес, 71-годишен пенсиониран банков служител от Барселона, се оплаква от тероризма и радикализацията, белязали 2017 г., но казва, че за едно е оптимист, а то е, че 2018 година ще бъде по-добра. „Не може да има нищо по-лошо от това“, казва той за отиващата си 2017 г.
novini.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
