Премиерът Бойко Борисов стана жертва на греховна европейска любов. Сърчицата, които му рисуваше в писмата си бившият председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, са били лъжовни. Комисията „Фон дер Лайен“, която наследи Юнкер, извади от чекмеджетата му справките за мониторинга над България и обяви, че не е прекратен. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов, който заложи поста си, ако наблюдението не спре до миналия октомври, когато изтече мандатът на Юнкер, може вече да подаде оставка.
Новината дойде толкова шокиращо, че в отчаянието си вицепремиерката и министърка на външните работи Екатерина Захариева не намери друго да каже във Фейсбук, освен че „няма промяна на ЕК към мониторинга над България“. И бе абсолютно права, защото не е спрян официално и вчера Брюксел само потвърди този факт. Изненадата възникна, защото никой не очакваше, че един привидно безобиден документ като редовния доклад с оценки и препоръки по т. нар. Европейския семестър може да съдържа бомба със закъснител. На 31-о място в оценките се засяга съдебната реформа в България и липсата на реална борба с корупцията по високите етажи на властта. За да не стане смесване на процедурите, ЕК посочва, че „тези въпроси са предмет на мониторинг по Механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България“.
Кой заложи бомбата със закъснител и защо гърми сега?
Формално главният виновник е Жан-Клод Юнкер, защото не удържа думата си да прекрати мониторинга до края на мандата си. В редовния си доклад през октомври той обяви, че това е последният доклад, но не написа, че с него се прекратява мониторингът, въпреки че имаше такова право. Вместо това прехвърли окончателното решение на следващата Еврокомисия, като направи уговорката, че преди това ще поиска мнението на Съвета на ЕС, т.е. на правителствата на всички държави. Темата фигурираше в дневния ред на поне две заседания в Съвета по общи въпроси (министрите на външните работи и на европейските въпроси), но все отпадаше, избутана от по актуални проблеми. Мина повече от половин година и Съветът така и не намери време да се занимае с терзанията на България още ли е на европейското позорище, или вече може да се шмугне сред другите като „нормална държава“. По тази причина Комисията „Фон дер Лайен“ не можеше да констатира нищо друго, освен обективния факт, че мониторингът не е прекратен и продължава.
Дали и кога ще има следващ доклад, липсва яснота. Но Брюксел трябва да вземе решение, защото това е неприключена процедура. За намерението му да я продължи говори констатацията, че България, „за да спечели обществено доверие, трябва да покаже окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.“ С други думи, връща се на изходната позиция поради наличието на сериозен недостатък, който заслужава да бъде наблюдаван до отстраняването му.
Единственото, което
явно отпада от обсега на наблюдението, е организираната престъпност.
Вероятно ЕК стига до същия извод като беглеца в Дубай Васил Божков, че мутрокрацията вече не прибягва до бухалки, защото се е интегрирала в държавните структури и чрез корупцията на високо равнище си върши същата работа с помощта на държавните институции.
Що се отнася до Юнкер, Борисов не бива да му се сърди, защото завещанието му е пълно с добри чувства. Още не е късно да се огледа около себе си и да види кои министри и висши чиновници са узрели за съд, а не просто за оставки. Това ще му даде възможност да посочи поне някого, когато му натякнат за пореден път, че още никой не е отишъл в затвора заради корупция на високо равнище. Тъй като в доклада на ЕК силно се набляга и на борбата с прането на пари, би могъл да даде личен принос, като отговори на интереса на испанската прокуратура за „къщата в Барселона“.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
