„Вярвам във възможно съгласуване за управление на хората чрез алгоритми, независимо дали под формата на постдиктатура или на постдемокрация. Китайските власти се опитват да въведат това, което наричам “превантивна диктатура”, толкова ефективен контрол на всеки момент от живота, че затворени в създаден от властите балон от щастие, ние дори няма да осъзнаваме, че сме в затвор: това би била технологичната версия на един източен идеал за “хармония”. На Запад моделът на големите дигитални компании засега се основава на точно обратното, поляризацията, защото категоричните мнения пораждат повече кликвания и следователно приходи от реклама, отколкото нюанса и дебата“, разсъждава в интервю за „Фигаро“ френският дипломат Жан-Мари Геено. Преподавател по международни отношения в Колумбийския университет, той е бивш заместник-генерален секретар на ООН. Последната му книга: «Le Premier XXIe siècle. De la globalisation à l’émiettement du monde» (Първият ХХI век. От глобализацията до раздробяването на света).
– Миналия август американците напуснаха Афганистан, където талибаните отново завзеха властта, двадесет години след 11 септември. Символизира ли това събитие залеза на Запада на международната сцена и края на илюзиите от 1989 г.?
– Ако слушаме Джо Байдън, изтеглянето от Афагинстан съвсем не е изтегляне на САЩ от световната сцена, а само преориентиране към Китай след двадесет години война срещу тероризма. Така че не можем да кажем, че Америка се оттегля от международната сцена. Китайската заплаха мобилизира Конгреса и дори е единственият въпрос, по който има съгласие между демократи и републиканци. Изтеглянето от Афганистан обаче бележи края на един интервенционистки цикъл, започнал с Джордж У. Буш, и подхранва загубата на доверие на демократите в тях самите. Затова падането на Кабул е доста по-различно от това на Сайгон.
В края на Виетнамската война никой не се съмняваше наистина в превъзходството на демократичния модел: напротив, краят на войната, за който настояваше лявата младеж, имаше за цел да прегрупира Запада около неговите ценности. Съвсем различно е с Афганистан, където обещанията за спасяване на афганистанските жени, за установяване на демокрация изглеждат напразни. Несъответствието между реториката на универсализма и геополитическата реалност изведнъж бие на очи. Далеч сме от триумфализма на 1989 г. и илюзиите на еднополюсния момент, когато Западът си въобразяваше, че ще преправи света по свой образ.
– В книгата си Le Premier XXIe siècle анализирате начина, по който човешките общества се глобализират, като същевременно се раздробяват. Как си обяснявате този парадокс?
– Рухването на СССР беше тълкувано като триумф на човека. Лех Валенса, Вацлав Хавел, Михаил Горбачов бяха знаменосците на тази нова епоха, в която всичко изглеждаше възможно; дори образите на поражението, като този на самотния човек пред танковете на “Тянанмън”, се превърнаха в символи на неудържимата воля на индивидите и тяхната способност да променят света. Но човекът от 2021 г. не е този от 1989 г. За тридесет години глобализацията на света не доведе до универсална общност на ценности, а до раздробяване и затваряне на всеки в себе си. Смъртта на големите идеологии, които обещаваха промяна чрез колективна мобилизация, оставиха голяма празнота. Днес нуждата от колектив се завръща вдясно с новата поява на национализма и вляво с движенията «one issue» (само един проблем): феминизмът на Me Too, антирасизма, околната среда…
– Вие дори твърдите, че изкушението на авторитарен модел, основан на новите технологии, може да съблазни либералните общества…
– Вярвам във възможно съгласуване за управление на хората чрез алгоритми, независимо дали под формата на постдиктатура или на постдемокрация. Китайските власти се опитват да въведат това, което наричам “превантивна диктатура”, толкова ефективен контрол на всеки момент от живота, че затворени в създаден от властите балон от щастие, ние дори няма да осъзнаваме, че сме в затвор: това би била технологичната версия на един източен идеал за “хармония”. На Запад моделът на големите дигитални компаниизасега се основава на точно обратното, поляризацията, защото категоричните мнения пораждат повече кликвания и следователно приходи от реклама, отколкото нюанса и дебата.
Интернет насърчава появата на хомогенни групи, затворени в своята самоувереност, които не си говорят: шокът от селфитата замества обмена на идеи. От една страна, има крехки, атомизирани, поляризирани от новите технологии индивиди, а от друга, нарастване на цензурата (и на автоцензурата), защото именно, за да се поддържа мира в един колектив, който вече не е обединен от никаква връзка, трябва да се отслаби това, което може да шокира. Оттук и много силното искане за цензура от ГАФАМ (Google, Amazon, Facebook, Apple и Microsoft). По път, различен от този на Китай, ние постигаме същата мечта: тази за хармония чрез алгоритмите. Утилитаристичният култ към щастие, управлявано чрез алгоритмите, може да доведе до форма на съгласуваност на моделите.
Следователно залогът е да се намери баланс между индивида и колектива, който да не задушава свободата: приемане на различията, запазвайки същевременно чувството за принадлежност към една човешка общност.
– Владимир Путин трупа войски на границата с Украйна. Според вас трябва ли да се опасяваме от ескалация? Има ли Русия империалистически намерения?
– Днес руският и европейският проект са несъвместими. Путин не крие амбицията си да раздели ЕС и би искал да доминира над съседните страни. Но дали Путин ще нахлуе в Украйна? Тъй като руската икономика остава структурно слаба, въпреки съживяването, дължащо се на скока на цената на газа, и Путин изгражда отношения с Байдън (което е важно за запазването на стабилността на ядреното разубеждаване), една интервенция би била катастрофа. В същото време може би Путин да иска да заключи периферията си. Това в крайна сметка ще бъде смъртна присъда на неговия авторитарен режим, защото Украйна от 2021 г. не е Украйна отпреди двадесет години и Русия трудно ще преглътне завоеванието си.
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
